Клубът

„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.” – Платон

Това е вторият пост, който започвам с този мисъл. Поводът за предишният –За политиката и партиите е почти същият. Разликата е, че от известно време реших да преодолея алергията си към партийното членство и съм член на Клубът.Това е началния етап към осъществяване на партията, чието създаване е по инициатива на Балтазар Иванович. Клубът не е още партия. Засега е затворен. Затварянето е с цел да се не се допуснат дежурните сеирджии и хората, които гледат да са навсякъде, само за да ги забележат. Не става въпрос за чисто механично събиране, а за хора, които имат желание и възможност да вложат време и усилия, за да има промяна в целият ни живот.
За 20 години „демокрация” хората се разочароваха тотално от политическата ни класа. Виждаме едни и същи лица, които се сменяват от време на време в управлението. Не носят никаква отговорност за действията си дори пред правосъдието, а да не говорим пред членовете на собствените си партии или избирателите.
Самият факт, че след безобразното и безотговорно поведение на всички политически партии по време на предишният мандат и катастрофалните резултати от изборите за всички стари партии, нито един от ръководителите им не бе отстранен или доброволно напуснал е показателен.
Причината за това е чувството за пълна безнаказаност и липсата на възможност за контрол дори от членовете на тези партии. Всъщност на хората по върховете там не им трябват членове, които имат правото да им търсят отговорност или задават въпроси. Трябват им футболни фенове и почитатели.
Избирателите ги наказаха, като издигнаха на власт партия, която формално беше извън властта, но вече разбират, че и тя е от същият тип. Структура, която не подлежи на контрол отдолу.
Какъв е изходът. Някой може да каже, че е по-лесно да се реформират съществуващите патрии. Само, че през 1988 година един приятел твърдеше, че влизайки в БКП ще има възможност да я реформира отвътре. Сещате ли се дали успя? Този път е обречен на провал.
Друг въпрос е: Защо пък партия?
Защото времето, когато нещата се решаваха, чрез митинги, протести и петиции отминаха. Не, че ги отричам, но нито една от съществуващите партии няма да се притесни от подобни неща.
Участвайки в такива акции успокояваме собствената си съвет и изливаме огорчението си, но нищо повече.
За да ви обърнат внимание, трябва да имате политическо представителство. А това предлага Клубът , поставяйки началото на нова партия. Да, Клубът предлага:
-представителство
- избор на представител (кой да бъде)
- възможност за постоянна комуниканиция с представителя и контрол върху действията му.
Някой ще каже:
-Ама политиката е мръсно нещо!
Такива бяха и повечето коментари, под предишният пост. Такива са думите и на много хора смазани от живота, които срещам всеки ден по улиците.
Дали? Дали ако вие наистина не желаете, някой или нещо може да ви нацапа? Дали участието във взимане на решения за вашето бъдеше е мръсна работа?
Самият аз изпитвам съмнения. Не в проекта, а в себе си. Не зная доколко ще мога да бъда наистина полезен. Не зная доколко ще имам времето и енергията. Нямам опит в такива неща, но ще опитам. Иска ми се да има друг начин, но няма.
Няма да се нацапам. Сигурен съм. Ако някой ден преценя, че не мога да съм полезен или, че не ми стигат силите, или че правя нещо, което е в разрез с разбиранията ми ще се откажа, но поне ще съм опитал.
Идват празници. Знам, че сега на хората не им е до това. Знам, че се сещаме за тези неща едва, когато ножът е опрял до кокала, а сега не е такъв момент. Знам, че е по-лесно да стоиш настрани, а някой друг да свърши работата.
Зная, че времето е ценно за всички днес. Но нима няма по-ценни неща?
Не съм сигурен и че мога да полияя на някога, а и не искам. Искам само да помислите и да решите, дали наистина искате промяна на нещата В България. Няма друг по-добър път.
Ако го желаете знаете къде да почукате. Тук в - Клубът. Това е началото.
Банерът ще стои в този блог и ако решите заповядайте.

.