Снежната кралица

Някъде далеч на север, в едно малко градче, едно малко момиче стои на прозореца и гледа нощното небе.
Там днес освен звездите, хиляди огньове играят странен и хипнотичен танц. Събират се, разделят се, трептят пречупени от студеният въздух и сякаш зоват:
-Ела, ела, ела, ела...
Някой слага ръка на главата му и малкото момиче и то излиза от унеса.
-Бабо, виж! Тази година северното сияние е още по-красиво. Само, че... Само, че някак е тъжно. Прекрасно е, но е тъжно. От къде ли идва.

Някога в едно малко селце се родило момиченце. Събитието минало тихо и малко хора разбрали за него.
Какво пък толкова? Родило се момиченце. Случвало се е и пак ще се случва. Никой не обърнал внимание и на нашето момиченце. Тежки времена били и хората имали други по-важни неща.
Само родителите му го дарили с любов и внимание, а малкото човече засияло ги дарило с щастие.
Минали няколко години, а момичето растяло и растяло. С всеки ден, обаче хората в селцето разбирали, че то е различно. Някаква светлина се излъчвала от него и всеки, който я виждал бил пленен от нея.
Вървяло по улицата, а след нея тръгвали и хора и животни. Птиците в небето и те се спускали надолу, за да бъдат по-близо до нея.
Усмихнело ли се, сякаш още едно слънце изгрявало, а гласът му омайвал и сякаш нашепвал:
-Ела, ела, ела...
Говорело тихо, много тихо, но всеки го чувал и разбирал. Не само хората. Разбирали го и зверовете и птиците, разбирали го дори дърветата в гората.
Всички го обичали, а то връщало обратно умножено всяко чувство и засиявало по-силно. Получавало обич и сърцето му като огледало връщало обичта към хората.
Всички го обичали...
Всъщност не всички. Имало хора с тъмни души, които се страхували от сиянието. Не можели да се приближат момичето. Техните собствени чувства на срах, омраза и завист ги удряли като с чук и ги отблъсквали надалеч.
Не били много, но страхът и омразата им давали сили и започнали да шушукат на хората.
-Не е на хубаво това сияние. Не е дадено на човека това. Вещица е, да знаете. Вчера към полунощ я видях с метлата. Летеше към Луната, обляна в дяволска светлина, а смехът и кънтеше и докара буря.
-Не е вещица, върволак е! Преди седмица по тъмно я видях да играе с вълците. Те ближеха ръцете виеха злокобно, като на умряло.
- Не е на добре за селото такова нещо! В нея гори адски огън и помнете ми думата- някой ден ще запали селото. Трябва да се отървем от нея!
Смутили се хората. Момичето не им било направило нищо лошо, но слуховете идвали един след друг. Уплашили се и решили да се допитат до една стара магьосница, що за чудо е това и как да се отърват от нея.
Вещицата преровила старите книги, но не могла да намери нищо.
-Не зная какво е това нещо. Няма записано такова в старите книги. Само в един много стар ръкопис се говори за огнен човек, който ходел по земята. За да се отърват от него, хората го затворили дълбоко под земята, но мястото е заключено завинаги.
Има и друг начин. Огънят се гаси с вода, а топлината с лед. Нека я изпратим на север. Там, където дори слънцето не стъпва през половината година. Там няма да може да навреди на никого. Ледът ще скове тялото и и огънят ще угасне.
Така и сторили. Казали, но момичето, че е излишно и нежелано. Сиянието помръкнало и този път сърцето и не пратило нищо към другите. Навело глава и тръгнало на север.
Хората мълчели, навели глави. Странно, момичето го нямало, но едно чувство ги заливало и изпълвало сърцата им.
Чувството но вина.
С времето не намаляло и за да се отърват от него измислили приказка за жестоката Снежна кралица.

Някъде далеч на север, когато настъпи полярната нощ, Снежната кралица се събужда и започва своето разходка под звездите. Тялото и е покрито с лед, но в сърцето и сиянието още не е угаснало. Дори там далеч на север, до нея достигат, непризнаващи разстоянията чувства на милиони хора. Минават през леда обковал тялото и и достигат сърцето и. То засиява , както хиляди огньове и като огледало ги разпръсква по целият свят. Каквито идват, такива се връщат и обратно.


Някъде далеч на север, в едно малко градче, едно малко момиче стои на прозореца и гледа нощното небе.
Там днес освен звездите, хиляди огньове играят странен и хипнотичен танц. Събират се, разделят се, трептят пречупени от студеният въздух и сякаш зоват:
-Ела, ела, ела, ела...
Някой слага ръка на главата му и малкото момиче и то излиза от унеса.
-Бабо, виж! Тази година северното сияние е още по-красиво. Само, че... Само, че някак е тъжно. Прекрасно е, но е тъжно. От къде ли идва.
-Да, красиво е, но не е тъжно. Идва от едно пламтящо сърце- сърцето на Снежната Кралица. Някога, когато бях дете моята баба ми разказа една приказка. Искаш ли да ти разкажа за нея- за Снежната кралица?

Някога в едно малко селце се родило момиченце...

.