В събота се събудих се и погледнах през прозореца. Земята беше бяла, покрита с тънък снежен килим. Валеше сняг и бавно покриваше всичко наоколо. Красива и спокойна приказка. Под тънката снежна покривка изчезва всичко сивото и грозно. Обичам снега. С него идва спокойствие и чистота. В началото на годината писах един пост, който много малко от гостите тук са чели – Разходка.
Само, че в събота докато гледах снега се натъжих. Без повод, просто така. Или пък може би се замислих, че рано или късно снежната покривка ще се стопи и отдолу пак ще се покажат всички грозни неща. Тя не ги унищожава. Скрива ги, но там под снега те си стоят и чакат своя миг, а той винаги идва.
Или пък се замислих за хората и покривката, която като сняг скрива всичко лично от света. Поглеждаш човека и виждаш само външната обвивка, а какво има под нея само той си знае. Понякога личи, но колко от вас допускат някого наистина вътре в себе си.
Не става въпрос за вечно предъвкваната тема, за разликата красивата външност и гнилото съзнание зад нея, нито пък за ангелската душа на Квазимодо.
Не става въпрос и за случаите, когато едно ваше доверие е било възнаградено или предадено.
Става въпрос за тези лични неща, до които всеки от нас не би допуснал никого. Те са нашата същност, а над нея, като снежна покривка изграждаме това, което е лицето ни за околния свят.
Само децата даряват цялата си същност на другите. С годините и те започват да изграждат обвивката, която скрива най-съкровените мечти и желания. В началото е тънка, но бързо, с нарастване на опита се превръща в желязна броня.
Сравнението със снежна покривка не е много удачно. Снегът се стопява, а бронята само изглежда крехка. Не е за заблуда или маска. Често съм слушал и такива сравнения, но се грешни. Маската, ако има такава е над бронята и личи. Често тя заблуждава само носещият я, а бронята...
Бронята не е заблуда. Тя е просто защита. Прозрачна е навън и позволява на душата да излезе, но не допуска нищо и никого неканен вътре. Защита на човека в нас. Светът навън може да е всякакъв, но бронята ми пази.
Погледнах през прозореца и картината на улиците и къщите покрити със сняг, прогониха минорното ми настроение. Почувствах пак спокойствието и осъзнах, защо обичам снега.
Защото той наистина прилича на тънката броня, която носим. Стоим зад прозореца на топло, а бронята покрива като сняг всичко грозно и мръсно. Защитава ни и никога, нищо не може да я разтопи.
Погледнах пак през прозореца. По улиците хората се движеха бавно, отпуснати в почивния ден. Следите им оставяха следи по бялата покривка, но върху личната им броня нямаше и драскотина. Затова имаха сила да усмихват на несгодите и ежедневните проблеми.
Погледнах през прозореца. Тишина, спокойствие и красота...
И пак заваля...
.
И пак заваля да стане по дбела ....
ОтговорИзтриванеЗдравейте!
ОтговорИзтриванеДа не би случайно някой да е прочел мислите ми?
И на мен снега ми действа някак странно .... като че ли те пречиства ... макар и временно или за много кратко .... Защото след тези мисли неминуемо идва студа.... а той отново ни замразява и ни превраща в някой друг....
Да и аз чаках снега с нетърпение. Той освен, че скрива мърсотията, удавя и шума и става приказно дори и в големия град :-) Снежната красота е студена, но понякога е много, много красива. Студът в умерени и контролирани количества е здраве - както всяко едно нещо, с което не се прекалява. Обожавам планината през всички сезони, но през зимата е по-особено - именно може би защото в по-голяма степен се чувствам дете - пързаляйки се по пистата с найлонов чувал, напълнен със слама :-)
ОтговорИзтриванеПросто не трябва да забравяме някои основни неща в живота си, измежду които е поне частица от детското в нас. Трудностите в живота не би трябвало да ни овълчват, а да ни правят и по-мъдри и по-добри...
@Руми66 ,не е нужно да е дебела. Ако е така, ще спира нещата и навън.
ОтговорИзтриване@Mira,никой не може де чете мисли. Така е по-добре, защото иначе бихме загубили индивидуалността си.А студа... Студа е просто нещо вън от нас.Мисля се,че можем да го спрем навън.
@Таня ,не би трябвало, но често така става. може би, защото се вземаме прекалено на сериозно.Не като децата.
Снегът е магия, която за съжаление е на път да остане мъгляв спомен, ако продължават да се покачват температурите с тези темпове.
ОтговорИзтриване