Premio Blog Amigo

Миналата седмица попаднах на няколко постинга със това заглавие. Изненадах се, че satyS -Alice got llost и Аспарух - Непоносимата лекота на прозаичното битие, наградиха и мен със символичния орден на приятелството. Изненадан съм защото въпреки, че съм от редовните читатели и на двата блога(на satyS и новият ), рядко съм оставял следи за посещенията си там.
Вече в един стар постинг с подобна тематика съм написал своето мнение по въпроса - Приятелите не се награждават, те се обичат.
Не обичам и да се включвам в подобни верижни начинания, но думите в началото на постинга на satyS, ми харесаха, защото в тях има много истина. Цитирам ги тук защото, тя не желае по свои си причини да посочвам новият и блог:
„(Изведнъж се замислям колко много трябва да са по целия свят, блоговете. Представям си ги как изникват с "фууп" в земния Интернет ореол и се свързват помежду си за живот. Представям си картинката хубава, защото е хубаво, когато хората, искащи да кажат нещо, са много.)”

Замислих се дали щях да споделям в този блог, ако не бяха хората, които мислено наричам приятели(без да се притеснявам, от това, че в мрежата тази дума се използва твърде често и по всякакъв повод). Защото наистина ги чувствам като приятели. Споделяме мисли, чувства и преживявания, понякога сме на едно мнение, друг път имаме противоречия, но нима в истинският живот е различно?
Благодарен съм на тези хора и искам да го знаят. Благодарен съм на тази мрежа от блогове, по чиито разклонения можеш да пътуваш с часове и да откриваш нови вълнуващи неща и места. Сигурно много хора не се и досещат, колко много са ми помогнали с някой коментар или свой постинг, но това не променя нещата.
С някои от тях сме приятели и във Facebook, но не познавам нито един от тях лично. Това обаче е без значение. Мисля, че четейки блоговете им ги познавам по-добре, отколкото ако всеки ден се срещахме лице в лице.
Ако трябва да изброявам всички ще забравя някой, но в момента нямам съмнения, какво да направя.
Често се връщам към първите дни в този блог и съм благодарен на хората, с които тогава съдбата ме срещна. Някои открих аз, други откриха мен, но това е без значение.
Затова и реших да напиша този постинг и да им благодаря. Някои от тях са пуснали кепенците на блоговете си в жегата и сигурно няма да прочетат тези редове, но наградата ще е тук и ще ги чака, докато се появят.
Днес тя е за :
Руми, Калина, slavuncho, Екатерина Виткова, Петя – Paty, Aquawoman,Jackie,Чуденка, Балтазар, Павката и Ваня.

Искаше ми се да увелича списъка и да добавя и хората, които опознах по-късно, а ми се струва, че ги познавам от години. Все пак реших да не го правя днес, но това не значи, че не ги ценя. Просто днес използвам повода за малко сантиментални спомени.
Казах, че приятелите не се награждават, но не се сдържах да приготвя един символичен подарък.
По причини, че съм маниак на темата, в този блог да няма нищо, което би нарушило авторските права на друг и понеже не зная произхода на оригиналната картинка, се потрудих и направих своя специално за случая. Не е с добро качество, но е от сърце.





Това не е краят. Ще добавя и един специален символ за Хриси. Без повече думи.




....