Посредниците

През миналата седмица, основната тема в новините беше тази за получените бонуси от държавни служители в различни ведомства. Нещата тръгнаха от Здравната каса и реакцията на бившата ѝ шефка, която беше показателна, както и да я погледнем.
Много се писа и по блоговете, но повечето реакции, бяха израз на отношение, без да се направи опит, нещата да се разгледат като явление. Едно от малкото неща, което излезе от шаблона, беше в блога на slavuncho:

И аз искам....

Една друга тема, свързана отново със Здравната каса, се преплете за кратко с темата за бонусите, но съм сигурен, че ще се потули. Темата беше за цените на лекарствата в България, монополите, недостатъците в ценообразуването и очебийните разлики в цените на едни и същи лекарства в България и в съседните страни. Темата се разгледа и в Народното събрание и ми стана смешно, как всички си измиват ръцете с наредби и практики, а избягват коментарите на основни фактори, които определят цените. Не става въпрос само за цените на лекарствата, а на всеки продукт, материален или не. Не само в България, а и в целия свят.
Говорим, че днес пазарът е свободен. Частна инициатива, сиреч и неограничени възможности. Всеки може да печели, ако е достатъчно инициативен, а спечелилите не ги съдят.
Проблемът е, че днешната икономика все повече се отдалечава от основната си функция, а именно задоволяване на нуждите. Тя се е превърнала във верига от посредници, чиято цел е единствено максималната печалба, без значение, дали въобще има продукт.
Нека дам един пример, как се формира цената на произволен продукт:
Имам нужда от продукт Х. Цената на която го купувам е 12 лева. Как се формира тази цена и колко реално струва продукта?
Първо от крайната цена махаме 20% или два лева. Това са парите, с които държавата ме наказва, че съм похарчил парите, които съм спечелил с труд. Преди това, държавата мече ми е прибрала 10% от спечелените пари, защото съм имал нахалството да работя и да ги спечеля. Като направя сметката, държавата върху тези 12 лева ми взима 3.20 лева.
Всъщност по цялата верига за формиране на крайната цена са наредени такива посредници, които не правят почти нищо за създаване на продукт, но прибират лъвския пай.
Държавата от край време си е инструмент за преразпределение на средствата. Това е част от функциите ѝ, но проблемът е по какъв начин го прави. Според мен поне, разликите могат да са огромни. Има значение, как се събират приходите и по какъв начин се използват. Да разчиташ на сигурното е най-лесно. Най-лесно е да се държат високи данъците върху потреблението, въпреки че така на практика блокираш растежа на производството. При по-ниски данъци, потреблението се стимулира, от там и производството и в крайна сметка приходите в хазната поне не намаляват. Само че, за това данъчната политика трябва да се прави можещи икономисти, а не от страхливи счетоводители. Изумих се, когато прочетох думите на Искра Фидосова, че намаляването на ДДС, ще облекчи единствено производителите. И децата знаят, че на всички посредници във веригата до крайния потребител, ДДС се възстановява. Плаща го крайния потребител, в този случай болните. Ефектът за производителите е косвен, разчитайки на увеличеното потребление. В този случай обаче, намаляването на ДДС, няма да доведе до увеличено потребление. Болните няма да купуват повече и в хазната ще постъпят по-малко средства. Средства, които се взимат от нуждаещите се, но не се връщат при тях. Държавата се страхува, да не намалеят приходите ѝ, не защото няма да има за нуждаещите се, а защото ще намалеят парите за собствената ѝ издръжка. Издръжка на структури, които не правят нищо, но за това пък, съвсем законно получават бонуси за това.
Държавата обаче, е само един от посредниците във веригата. След като един продукт се произведе, почти във всички области, преминава през ръцете на търговците на едро. Те прибират около 30% от стойността на крайния продукт или за продукта Х, това прави 3 лева.
След тях продуктът преминава най-малко през ръцете на още едни посредници. Това са търговците на дребно, като при се добавят нови 30%.
Нека пресметнем сега, колко реално струва продуктът.
12 лева- 2 лева ДДС – 3 лева за търговците на дребно- 3 лева за търговците на едро = 4 лева.
Цифрите може да не са съвсем точни, но добре описват картинката. Един продукт, чието производство струва 4 лева, се продава на крайния потребител за 12 лева. Цели 8 лева потъват в джобовете на посредници. Парите пресметнати за оборота на една държава, хич не са малко. С тях може да се купят много неща. Тези, които са на власт в държавата, си купуват политическо влияние, хранейки партийните си партизани. Другите посредници, пък използват част от парите, за да бетонират присъствието си и да са сигурни, че нито една сделка, няма да се осъществи, без да приберат пая си.
Мисля, че това е основното, което трябва да се разисква, а не кой какви бонуси е получил, защото хората и правителствата се сменяват, но системата остава. От нея губим всички, за да печелят единици.
Не само в България е така. Системата на посредниците е навсякъде в световната икономика. За нея не е важно, какво е състоянието на производството и на потребителите. Единственият интерес е, да се получат процентите. Рано или късно тази система ще унищожи основата от който се храни, но това не я интересува. Важното е да се приберат процентите днес.