Лабиринт

Преди много много години, в едно царство накрая на света, живеела красива Принцеса. Принцесата била толкова красива, че нямало принц на земята, който да не бил поискал ръката ѝ. Всеки ден пред двореца се събирала тълпа от принцове, които чакали търпеливо с надежда да я видят дори за миг.
Принцесата обаче, не харесвала нито един от принцовете. Сред тях не бил истинският и единственият. Знаела, че когато го види, сърцето ѝ ще го познае веднага, а другите принцове, не я интересували.
Докато чакала своя принц, Принцесата дарявала с любов, любимите си цветя и животинки в градината на двореца. Имала си коте и куче, имала сърничка и питомна катеричка, имала конче и дори славей. Обичала ги и се грижела за тях, а те също я обичали. Всеки път, когато принцесата идвала в градината, животните тичали към нея, търсейки вниманието и. Дори и славеят пеел единствено, когато тя била наблизо.
Чакала Принцесата своя принц, но той не идвал. Вместо него един ден в двореца пристигнал зъл магьосник. Живеел далеч на север и бил господар на студа и ледения вятър. Никой не смеел да се изправи срещу него, защото на мига бил превръщан в ледена статуя. Още когато пристигнал, всички принцове се разбягали, а хората в царството се затворили по домовете си.
Магьосникът не бил дошъл случайно. Чул бил за невероятната красота на принцесата и пожелал тя да стане негова жена. Донесъл щедри дарове, но Принцесата го отблъснала.
Ядосан Магьосникът отвлякъл Принцесата. Отвел я в ледения си дворец на север, но каквото и да опитвал, не могъл да пречупи волята ѝ.
Принцесата не се страхувала от заплахите му и не отвръщала на молбите му. Тогава Магьосникът, затворил Принцесата на най-страшното място, което бил създал. Това бил огромен леден лабиринт, населен със зли духове, където дори вятърът не смеел да навлезе. Много хора бил затворил магьосникът в лабиринта и нито един не успял да намери изхода. Затворените се лутали премръзнали и уплашени, преследвани всеки миг от злите духове, докато и последните сили не ги напуснели.
В родното царство всички се тъгували за Принцесата. Тъгували, но нямало какво да направят и скоро започнали да я забравят. Само любимците на Принцесата не я забравили. Всеки миг тъгували за нея и си спомняли дните, когато били щастливи заедно.
Не забравил Принцесата и един Принц. Когато злият Магьосник пристигнал и той избягал уплашен със другите. Не бил герой, но обичал Принцесата и се завърнал на мястото където я видял за последно. Нея вече я нямало, но Принцът се зарекъл, че ще я спаси. Страх го било да тръгне сам и отчаян обикалял, да търси кой би му помогнал.
Един ден Принцът срещнал любимите животни на Принцесата. Били заедно в мъката и в желанието да я видят отново. Мислили, мислили и накрая решили, да отидат в страната на магьосника и да освободят Принцесата. Всеки от тях бил готов да пожертва живота си, само че....
Само че, крилата на славея били слаби, а гърлото му чувствително към студа. Сърничката пък се плашела и от собствената си сянка, а пък котката не понасяла студа и влагата.
Останалите трима, веднъж взели решението потеглили на път още същия ден. Принцът яхнал коня, а кучето ги последвало. В последния момент и котката решила да дойде. Само че, за да се пази от студа, се сгушила под наметалото на Принца и замъркала доволно.
Пътя бил дълъг и труден. Много опасности дебнели малката дружина, но нищо не можело да ги спре. Най-тежко било на кучето, но то не се оплаквало. Втурвало се смело напред и разузнавало пътя, не спяла ден и нощ и за да предпази спътниците си от изненади и врагове. Един ден дори се наложило да влезе в жестока битка с глутница гладни вълци, но успяла да ги отклони от своите приятели.
Един ден пред погледа им се открило огромно ледено поле. Сред него стърчали безразборно нахвърляни ледени блокове образуващи непроходим лабиринт. Зад полето се намирал и замъкът на Магьосника, опиращ небето с кулите си.
Приятелите спрели пред тази преграда. Никой не смеел да влезе в лабиринта, защото били чували легендите за него. Знаели, че който веднъж влезе, никога не излиза и умира в страшни мъки, преследван от злите ледени духове. Не искали да се върнат, но никой не смеел да направи крачка напред.
Дълго стояли така, отчаяни и тъжни, но накрая кучето се решило. Втурнало се сред ледените блокове, без да поглежда назад. Не се уплашило , нито от студа, нито от злите духове. Обикаляло два дни, а на третия намерило Принцесата. Сгушило се в нея и топлината му, върнали живота ѝ. След това по собствените си следи, я извело от лабиринта.
Принцесата не вярвала на очите си. Мислела, че никой не си спомня за нея, но се лъжела. Принцът я прегърнал и я качил на коня до себе си и в този момент, принцесата разбрала, че е намерила този, когото чакала дълго.
В този момент небето почерняло. Магьосникът идвал за да унищожи, дръзналите да навлязат в царството му. Изпратил всичкия си гняв и мощ срещу натрапниците, но те не замръзнали, както очаквал. Не се превърнали в ледени статуи, защото любовта на Принцесата и Принца, била по силна от магията. Топлината ги спасила и потеглили по пътя към дома си.
-Ох! -казала котката, се събудила и престанала да мърка.- Ужасно беше, но добре, че бях аз! Ако не беше моята топлина, всички щяхме да загинем.
Принцесата се засмяла и погалила котката, а другите замълчали. Бързали да се завърнат в къщи и скоро стигнали в родните земи. Там Принцът и Принцесата вдигнали сватба и всички три дни яли, пили и се веселили. След това заживели щастливо, но най-щастлива била котката.
От тогава котката не се отделя от Принцесата и на всички разказва, как благодарение на нея, победили злия магьосник. Кучето пък не се хвали. Не търси благодарност и място на топло. Стои навън пред портите и не спи ден и нощ, за да пази, тези които обича. Такава е неговата обич. Безкористна и завинаги.