Очилата на Дявола

Някога преди много години, на Земята освен хората живеели Ангелите и Дяволите. Само че, нещата не били такива, каквито си мислите. Хората, Ангелите и Дяволите живеели мирно, без да пречат един на друг. Разделили си били земята и живеели в своите места, без да се интересуват, какво правели съседите им.
Дори разликата в живота им не била толкова голяма. Земята им давала всичко, от което имали нужда, а земя имало за всички. Всъщност имало разлики.
Ангелите били кротки същества. Живеели в мир помежду си и не обичали промените и изненадите. Опитвали се да запазят живота си такъв, какъвто е. Всеки Ангел живеел своя живот и не се интересувал от другите.
Дяволите пък не можели ден без да променят нещо. Вечно се карали помежду и се ровели във всяка подробност. Всеки ден измисляли нещо ново, а на другият го захвърляли, защото вече било старо. Всеки Дявол, обаче пазел откритото за себе си и не се интересувал от живота на другите.
Хората били най-слаби, но пък били любопитни. Не смеели да се месят нито на Ангелите, нито на Дяволите, но тайно хвърляли по едно око, какво правят. Ако нещо им харесало, го копирали без да де притесняват. Същото правели и помежду си. Ако един от тях имал или знаел нещо, другите на момента искали същото. Винаги правели нещата заедно и това било силата им.
Една сутрин, докато се разхождал един човек намерил очила. Не разбрал веднага за какво служат, но след час размисъл намерил мястото и приложението им. Сложил си ги и тръгнал важно след другите, демонстрирайки новата си придобивка.
Както и се очаквало останалите хора също поискали такива. Разгледали ги, разглобили ги и отново ги сглобили и си направили същите. Някои били доволни от очилата, но пък други не. Не се чувствали удобно стях и все им пречели, вместо да им помагат. Поискали да ги хвърлят, но не желаели да са различни от другите и ги запазили.
Всъщност очилата имали едно свойство, което било истинската причина, никой да не желае да се раздели с тях. Всеки човек, който гледал през тях виждал различно своите и чуждите постъпки. Каквото и да направел човек, ако гледал през очилата виждал само хубавите му страни. Ако пък погледнел постъпките на другите, забелязвал и най-малките недостатъци.
Хората се гордеели с това, което правели и критикували всяка постъпка на другите. Правели го всеки ден, час и минута и това им доставяло удоволствие.
Само че,.... Само че, един ден хората усетили, че вече не са същите като преди. Рядко говорели помежду си и всеки разговор завършвал със скандал. Вече не правели нещата заедно, защото всеки мислел, че другите не струват. Разбрали, че повече не могат да живея така заедно.
Замислили се и скоро разбрали от къде идват проблемите. Причината била в очилата, които носели. Никой не знаел от къде са се появили, но набедили Дяволите за това. Един ден, всички хора свалили очилата си и ги унищожили.
След това, животът тръгнал по старому....
Само че, не станало така. Дори без очила, хората виждали по същия начин, както преди. Виждали доброто във всяко от своите дела и само лошото в чуждите. Дяволските очила вече ги нямало, но хората отново намерили причината. Решили, че отново за всичко са виновни Дяволите, защото никой от хората не можел да предположи, че причината е в самите тях.
Нямало как причината да е в хората, защото във всичко, което правели, виждали само добрите неща. Лошите били направени от някой друг.