Ловецът на страх

Нощта се спусна внезапно и мракът скри всичко. По тъмното небе не проблясваше нито една звезда, а долу мракът беше непрогледен. Протегнатите напред ръце, се бореха отчаяно с него, но безуспешно.
-Страх ме е! - проплака малката Ема.- Страх ме е! Страх ме е! Страх ме е! Страх ме е от тъмното и искам да съм в къщи.
-Да, страх те е.- чу се наблизо дрезгав глас. - Страх те е и то много. Почувствах страха ти отдалеч, а сега, когато съм наблизо, съм очарован. Не срещам често толкова искрен и безграничен страх.
-Кой си ти! - настръхна Ема.- Покажи се, а не се крий в тъмното.
-Кой съм аз ли?- засмя се гласът.- Непознат, който може да ти помогне. Аз съм Ловецът на страх. Може би си чувала за мен, но не си ме виждала, а аз теб съм. Всеки път, когато те е страх от нещо, аз идвам и хващам страха ти. Не се крия, но няма как да ме видиш в тъмното. Ако протегнеш ръка ще ме докоснеш. Хайде опитай!
-Не!- дръпна се назад Ема.- Не искам да те докосвам. От къде да зная, че си този, за когото се представяш? Никога не съм те виждала, а когато ме е страх, ми помагат мама и тате, а не непознати.
-Лъжеш се!- засмя се Ловецът на страх.- Те не могат да ти помогнат, защото и те са хора и страхът е по-силен от тях. Ако не съм аз да хвана страховете ти, те никога няма да изчезнат. Даааа... Помня всеки твой страх, още от времето когато беше малка. Ако ти ги припомня, дали ще ми повярваш?
-Не! Много хора, знаят от какво ме е страх. Когато ме е страх, споделям страховете си така ги побеждавам. Разказвала съм за тях на много приятелки и може да си ги чул от тях.
-Всичките си ли страхове разказваш?- засмя се Ловецът.- Зная поне дузина, които не си споделила с никого, а аз ги зная. Зная, например, че те е страх, когато слизаш в мазето. Мислиш, че в стария сандък за въглища, живее злият Торбалан. Всеки път, когато те пратят да донесеш нещо, кожата ти настръхва, но не си признаваш. Мислиш, че ще ти се смеят.
-Няма Торбалан!- извика Ема.- Зная, че няма и дори вчера нарочно проверих в сандъка.
-Провери, защото аз хванах страха ти! Иначе никога не би посмяла. Щом не е достатъчно това, ще ти припомня друго. Помниш ли старата ваза на баба ти? Ти я счупи без да искаш, но скри парчетата и не каза на никого. Страх те беше от наказанието и излъга. След това се уплаши, че ще хванат лъжата ти и обвини котката. Или пък нека ти припомня най-големия ти страх. Когато почина дядо ти, цял месец не спа. Не тъгуваше за него, но се уплаши от смъртта. Дори и днес, понякога не можеш да заспиш и въображението ти рисува картини на ужас и болка.
-Аааааа! Спри! Добре, да кажем, че наистина си Ловецът на страх. Хвани сегашния ми страх и си върви! Нали това ти е работата? Вместо да си я вършиш, ти ме плашиш повече!
-Извинявай, но това е част от играта! Какво си мислиш, че правя със страха, когато го хвана?
-Предполагам, че го затваряш някъде, от където не може да се измъкне.
-Не! Няма такова място, където може да се затвори човешкия страх. Затова се храня с него. Никой друг не го прави и винаги имам храна. Само че има страх и страх. Някои страхове не са толкова вкусни, колкото други. Затова понякога си угаждам. Когато намеря вкусен страх, не го изяждам веднага. Помагам му да порасне и да се развие, за да му се насладя напълно.
-Значи.... Значи, ти си виновен за страха ми. - ядоса се Ема.- Всъщност ти не си никакъв ловец на страх, а си създател на страха. Правиш го нарочно, защото си лаком и жесток. Очите ми вече свикнаха с тъмнината и те виждам. Сега си спомням, че съм те виждала и друг път. Всеки път, когато ме е страх, едно дребно дебело човече е близо до мен. Никога не съм му обръщала внимание, но сега разбирам всичко. Ти си виновен за всичко.
-Спри! Спри веднага! Каквото и да правиш го спри!- извика ужасен Ловецът на страх.
-Не ти харесва нали?- засмя се Ема.- Защо си толкова разтревожен? Аз нищо не правя, просто повече не се страхувам. Не е проблем, защото както каза, на света има много страх и няма да останеш гладен. Ето например, в момента усещам, че някъде наблизо има страх. Може би е твоят? Да, твоят е! Защо не опиташ от него? Хайде, може да ти хареса, пък аз , ще се опитам да го увелича. Ще порасне и ще се развие, за да усетиш цялата му прелест. Хей, не бягай! Няма къде да се скриеш!