Вождовете

В селото на индианците от племето на Планинските лъвове, беше тихо. Между шатрите не се виждаше никой. Цялото племе се беше събрало в голямата бала шатра в центърът. Избираха Вожд.
Дори децата, които не участваха в изборът, бяха наобиколили плътно шатрата и с риск от наказание, търсеха в стените и процеп, за да видят какво става вътре.
Изборът беше важен. От доста време племето на Планинските лъвове гладуваше. Нямаше бизони. Не, че бизоните се бяха свършили. Стадата им обикаляха прерията по-многобройни от всякога. Само, че бившите вождовете увлечени в своите грижи, все пропускаха да поведат племето на лов. Вече нямаше нито месо, нито кожи. Днес беше поредният избор и от бъдещият вожд се изискваше само едно- да осигури месо.
Индианците събрани в шатрата, слушаха внимателно представянето на пъстрата групичка от кандидати. Повечето бяха бивши вождове и им знаеха номерата, но традицията не се нарушава току така.
-Неблагодарници!- изсумтя Големият Бизон.- Трябва да сте Ми благодарни за всичко! Ако не съм Аз, бившите вождове щяха да продължават да ви грабят. Крали, крали, та се забравили. Ама Аз ще оправя всичко и всички! Колко реформи съм направил и пак сте неблагодарни.
Съюзникът му, Сивият Вълк, го гледаше влюбено и при всяка дума въртеше опашка, като кученце. Търпеливо чакаше на сянка, да дойде неговото време.
-Какви реформи, бе?- попита един стар индианец, но Големият Бизон беше зает да си сменява тоалетът и се направи, че не го чува.
-Дрън, дрън!- обади се, Червеният Съсел.-Да не съм само аз крал. Цялото племе краде, пък сега само мен ме хулят.
-Силни сме, много сме!- скочи на крака една престаряла индианка. Погледна гузно Червеният Съсел и допълни:
-Аз да си кажа сега репликата, че вече не помня много.
-Хайде, хайде, без лични обиди!- взе думата Жълтият Лисугер.- Че тя гората си беше моя. Още от пра-пра-прадядо ми. Ако искам ще я сеча, ако искам ще я горя.То и селото е мое и документ имам даже, ама ще ги покажа, когато му дойде времето.
-Абе не съм крал, бе!- приплака и Зеленият Сокол.- Като ми дават в ръцете, да го върна ли? Нали ще обидя хората. Освен това всичко си е законно. Половината племе през мене минава за консултации, защото съм най-умният, най- честният и най, най, най...
-Само аз мога да ви оправя!- излезе на пред Тъмносиният Вълк.- Аз съм най-мъдрият, най-честния, АЗ,АЗ,АЗ....
-ТИ,ТИ,ТИ...! Само ТИ! – припя агитката му и се просна по очи.
-А мен защо никой не брои?- приплака Светлосиньото Зайче.- Да не съм невидим? Опс! Май това не беше въпросът. Да бъда, или да не бъда?... Съм ли, или не съм?... Кой всъщност съм аз?... Кое е първичното?...
-Всички са маскари! Имам документи за това. Ако ми платят добре, мога да изкарам и още. Или пък да скъсам някои. Тарифата е една.- опита се да се намеси Бледият Койот, но всички го сритаха и той избяга навън.
В този миг в шатрата, връхлетя един от съгледвачите на племето.
-Бизони! Много бизони в прерията на десет минути от селото!
За секунди шатрата се опразни. Мъжете, грабнаха лъковете и яхнаха конете. След тях тръгнаха жените и децата, за да приберат уловът. Тази вечер в селото, щеше да се празнува, а на огньовете, щеше се пече бизонско месо.
Вождовете останали сами в шатрата се спогледаха, а после излязоха навън. Само децата под четири години бяха останали в селото, под надзорът на един сляп престарял индианец.
-Дечица, като пораснете, за кого ще гласувате? Кой искате да ви бъде вожд?- мило попита Големият Бизон, закривайки с гърбът си другите.
-За мама и тати!- обади се едно индианче. –Защото ще донесат месо!
Вождовете се намръщиха, а после дружно обърнаха гръб на децата и влязоха в шатрата.
От прерията идваше глух тътен, от копитата на хиляди бизони, а сред тях се чуваха бойните викове на бойците от племето. Тази вечер племето щеше да има бизонско месо.

.

11 коментара:

  1. Ма и мама и тати бъркат пътя чи и бизоните ша избягат та глад....:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Само мама и тати да не са като тия от "представителната извадка " в Биг Брадър:))))

    ОтговорИзтриване
  3. Както се казва - докосна ме :), но... не е ли много късно или много рано за тази приказка :)

    ОтговорИзтриване
  4. Щом мама и тати носят бизонско, какво значение от коя извадка са, Кръстю?

    ОтговорИзтриване
  5. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно не-случайна и вярна. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Към Н.Никифоров - Щото ако са такива, не е сигурно дали няма да донесат на бизона само оная работа, пък и само с бизонско не се живее , или пак бъркам нещо ...не съм достатъчно разкрепостен:))))

    ОтговорИзтриване
  7. @Руми66 , щом са тръгнали на лов няма страшно.
    @slavuncho, щом бизонското е кът, значи е навреме:) Пък когато му дойде времето ще има друга.
    @Кръстю, Николай, ама това е само приказка. Какъв ти тук биг брадър. А от бизоните индианците са правили много нещо,не само храна. Бизонът е бил ВСИЧКО.
    @bampi , амиии... Каква прилика в приказка:) И кой ли днес чете приказки,че и да търси смисълът:)

    ОтговорИзтриване
  8. Е,всичко е бил бизона Владо,само,че децата не ти е правил той, а мама и тати, нали.?:)))
    За това се отплеснахме за качествата им.
    Да не дойде ред да има много бизони и да няма кой да ги яде :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Само дето бизонското не е на десет минути път, а през няколко държавни граници, та оттатък. А и тия дето са тръгнали на лов, рядко се връщат. Предпочитат да си гризкат там на място... Но може и да са прави...от своята гледна точка.
    Иначе ми хареса.
    В началото шатрата е бяла, но явно клавиатурата не те е послушала:-)

    ОтговорИзтриване
  10. Владо, а кой пък пише приказки? :)))

    ОтговорИзтриване