Ангел и Дявол

Някога, когато хората още ги нямало и земята била само скучна пустиня, по нея бродели две същества. Не се срещали никога, защото едното се бояло от светлината, а другото от тъмното.
Наричали се Ангел и Дявол, но всъщност имената тогава не били важни. Дори да ги нямали, никой не можел да ги сбърка.
Всеки от тях знаел за съществуването на другия, но странял от него. Границата между деня и нощта, била място където никой от двамата не стъпвал. Стоели в своята половина, но не спирали да мислят за другия.
Били надарени с мощ и сила. Можели да преместват планини и морета. Можели да сътворяват живот и да го унищожават, но цялото си време прекарвали, да се следят един друг.
Понякога единият премествал някоя планина, за да подразни другия, който с гняв поправял стореното и на свой ред правел промени.
Така дебнейки се прекарвали времето. Годините и вековете, нямали никакво значение за тях. Дори не разбрали как светът, около тях се променял.
След милион години, забелязали, че не са сами. Земята се била изпълнила с други живи същества. Били слаби и несъвършени. Живеели кратко и единственото, от което се интересували, било храната. Ангелът и Дяволът, ги гледали с досада. Често дори не ги забелязвали, а самите живи същества били страхливи и бягали от тях. Дори най-големите и най-свирепите зверове, когато усетели тяхното присъствие, подвивали опашки и бързо се оттегляли.
Един ден обаче, едно дребно същество вместо да побегне, се приближило и започнало с интерес да наблюдава Ангела. През нощта, открило и Дявола и дори се осмелило да го заговори.
Ангелът и Дяволът, в началото не обърнали внимание на съществото. Може ли да го смачкат само с диханието си, но не си струвало усилието. Отминавали го, но Човекът(така се наричало съществото), бил упорит.
Не ги оставял на мира ден след ден. С времето свикнали с присъствието му. Съществото имало наченки на разум. Наистина, толкова ограничен, че на моменти не личало, но другите същества и това нямали. Човекът дори на моменти бил забавен, а за същества, които милион години били самотни, това не било за пренебрегване.
Ангелът и Дяволът, без да усетят, чакали с нетърпение своята част от денонощието, за да видят Човека. Дори започнали да разменят по някоя дума с него и да го учат на някои неща.
Тогава за тяхна изненада, Човекът се отдръпнал от тях. Държал се студено, обръщал им гръб и се правел, че не ги забелязва.
Зачуди ли се Ангелът и Дяволът, каква е причината. Мислили, мислили и открили единственото вярно решение. Ангелът решил, че за всичко е виновен Дявола, а Дяволът решил, че вечния му враг е намесен.
Не знаели, точно как е станало, но пък решили на всяка цена да си върнат, вниманието на Човека.
-Приятелю, искаш ли те науча на всичко, което знам.- пристигал при човека, още със изгрева Ангела.- Ще бъдеш могъщ, като мен и ще имаш всичко, което пожелаеш.
-Приятелю, искаш ли те науча на всичко, което знам.- пристигал при човека, със залеза Дявола.- Ще бъдеш могъщ, като мен и ще имаш всичко, което пожелаеш.
Човекът се мръщел, правел се, че се колебае, но с охота приемал и от единия и от другия. Така ден след ден, научавал повече и ставал по-силен. Колкото по-вече научавал, толкова по-студено се отнасял с учителите си. Те пък се надпреварвали, да го омайват и привличат на своя страна.
Само едно нещо, не успял да изтръгне Човека -Тайната на безсмъртието. Нямало, как да му я кажат, защото и те не я знаели.
Човекът, обаче не отстъпвал. Искал всичко и настоявал и настоявал. Докато...
Докато един ден, изнервен от дългото чакане, да свърши деня, Дяволът не се престрашил и надникнал в светлата половина. Видял Човека с Ангела, а Ангелът също се досетил, че са водени за носа.
Мислите ли, че нещо се променило?
Не! Всъщност да. И Ангелът и Дяволът, започнали с още по-голяма жар да ухажват Човека.
Само, че той не им обръщал внимание. Получил бил всичко, което можели да му дадат. Вече били излишни.

5 коментара:

  1. :)
    За книга с приказки разбрах. А книга с притчи? :D
    ... Изчезвам да не отнеса някой тиган. :D

    ОтговорИзтриване
  2. :) Не съм много съгласен. И Ангела и Дявола, и Доброто и Злото, и Ин и Ян носят вяра, която е необходима на много хора. За мен е интересен феномена, че повечето хора предпочитат да вярват, а не да знаят, но... това е друга тема :)

    ОтговорИзтриване
  3. slavuncho каза... "За мен е интересен феномена, че повечето хора предпочитат да вярват, а не да знаят..."
    По лесно е да вярваш, вместо да мислиш.
    А ме впечатли отношението му към тях. Показва, че е научил и помни първия урок, който са му преподали:-)

    ОтговорИзтриване
  4. @Gloxy-Floxy ,ами никога не казвам никога, но не мисля,че написаното ще стане по-добро на хартия:))). Освен това ще се вземана сериозно и няма да мога да пиша:(
    @slavuncho,за мен и ангелът и дяволът са по-скоро оправдания за собствените постъпки. Това е единствената причина да съществуват все още:)
    @ivo_isa ,ами доколко помни е съмнително:) Хората помнят само това, което им изнася в момента:)

    ОтговорИзтриване
  5. Тъй де. Това е една от причините, поради които скоро няма да станат излишни. И най-големият гьонсурат има нужда да оправдава действията си - недависимо добри или лоши.
    А иначе, не знам какво мислите, че помня или непомня, но определено съм мъж със спомени :)))

    ОтговорИзтриване