Планетата беше малко по-голяма от Земята, но иначе отдалеч приликата беше поразителна. Очите на човек дори биха намерили познати контури на континентите, но Главният компютър не се интересуваше от това. Провери за последен път параметрите на орбитата, сравни данните за температурите, атмосферата и биологичните проби със земните и превключи в режим на приземяване.
Приземяването, щеше да продължи три дни, а през това време, го чакаше най-сложната задача. Трябваше да събуди пътниците си, да провери жизнените им функции, да им направи имунизация и най-трудното- да ги държи далеч един от друг. След три дни, когато ги оставеше на планетата, те вече нямаше да са негова грижа и можеха спокойно, да си прегризат гърлата, но дотогава, той носеше отговорност за живота им.
Въпреки заплахите, вратите на космическия кораб не се отвориха. От дюзите изригна огън, земята се разтресе и когато отново отвориха очи, вече бяха сами. Всъщност, скоро това се промени. Двама от местните бяха изникнали незнайно как и откъде и ги наблюдаваха с любопитство.
Бяха дребни, с огромни глави и несъразмерно големи очи. Телата им бяха слаби, с ръце като клечки, завършващи с длани, върху които имаше само по три пръста.
Изглеждаха кротки и дружелюбно настроени, но се появяваха още, и още и още. Скоро цялото поле се покри с дребните създания и броят им поуплаши групата. Неволно се приближиха един до друг, забравили омразата помежду си.
Нищо обаче не се случваше и Ококореният се окопити пръв.
-Що за калпава планета са ни избрали? Тези селяни тук, нямат понятие от нищо. Сигурно дори не знаят, да четат и пишат, компютър няма да измислят и след милион години. Какво ще правя аз тук? На кога ще си пробутвам флашките? Ами папките с компромати? Къде е независимата преса, която да ги използва, когато му дойде времето?
-Спокойно!- рече Брадатият.- Всичко ще си дойде на място, ако се държим отговорно. Само че, като гледам електората, всички вие нямате никакъв шанс. Тези са си от нашия електорат. Нямат нищо, гледат като овце и дори не ни разбират. Трябва някой като мен, да ги поведе и да ги заговори на майчиния им език. Селям алейкум!
-Давай, давай! -засмя се Дебелият.- Що се мориш, като нема смисъл. Три пъти съм ви бил на избори и пак ще ви бия. Народа ме обича, а пък като им построя на тия десетина магистрали, ще ме носят на ръце. Вярно, че тук матриала хич го няма, ама на Земята, да не беше по-добър.
-Ще ни биеш ти ама на кукуво лято!- обади се Червенобузестият и за всеки случай отстъпи няколко крачки назад.- Ще видиш власт ти, отново на куково лято. И с тези ли глупости ще привлечеш хорицата. АЕЦ им трябва на тях, АЕЦ! Като започнем да продаваме на всички съседни планети и те ще са доволни и Р.Овч., ще ме остави на мира.
-Не сте познали! -възмути се Дамата.- Тук сме на ново място, така че е време да променим статуквото. Аз съм единствената, надежда на тези същества!
-Ааааа! Сега ми паднахте! -внезапно скочи Джуджето.- Мачкахте ме, обиждахте ме, но сега ще си разчистя сметките с всички вас. Хей, маймуни! Виждате ли ги тези зад мен? Те ви докараха до това положение! Те ограбиха труда ви и планетата ви. Само те са виновни, за де сте на това дередже, но аз ще ви оправя. Ако ми дадете власт, ще изгоня всички инопланетяни от тук. Всичкиииии! Хайде викайте: „Победа! Победа!“!
Съществата зяпнаха и очите им се уголемиха двойно, но не издадоха нито звук. Вместо това се отдръпнаха няколко крачки назад, което вбеси Джуджето.
-Аааа! Знаех си аз! Предатели! Я, кажете Ушатия ли ви нае! Знаех си аз, че има нещо гнило тук.
Съществата отново отстъпиха, но след това едно от тях събра смелост и излезе напред. Поклони се и тихо заговори на почти чист български:
-Ние много доволни! Вие много смешни и забавлявали нас прекрасно. Сега ние отива да спи, но моли вас утре пак направи представление. Много молим! И една молба имаме. Онзи дребния най забавен е, но защо вика. Децата плаши. Чуваме ние чудесно и няма нужда вика силно.
После съществата се поклониха и изчезнаха внезапно, както се бяха появили.
-Казах ви аз, че без мен не струвате. - изграка Командирът.-Само аз зная какво да правя, но няма да ви кажа, докато не ме изберете за водач. И после няма да ви кажа, но това е друг въпрос.
Само че, никой не му обърна внимание. Оставиха го сам да си говори, с замечтан поглед впит в залязващото слънце. Останалите се събраха в кръг, забравили враждите. В тъмнината лицата не се виждаха, а гласовете звучаха глухо и малко зловещо.
-Положението не е никак добро. Тук няма никакви условия за честни избори. Затова предлагам да забравим личните противоречия и да бъдем отговорни. Ще излезем с отговорна обща позиция, каквото времето и обстоятелствата изискват. Предлагам следното....
На другия ден, когато слънцето отново изгря, местните се сърбаха отново. Скупчиха се около малката група и зачакаха нетърпеливо.
-Нещата не се развиха добре.- започна Дебелият.- Ние направихме много грешки, но си взехме поука и ще ги коригираме при следващия мандат.
-Решихме да бъдем национално отговорни и да обединим силите си, за благото на всички нас. - продължи Червенобузестият.-Ох, грешка! За благото на всички вас!
-Дълго мислихме и решихме. - усмихна се Брадатият.- Измислихме, какво най-много ви трябва и ще осъществим мечтата ви! Ако ни дадете мандат, за ви управляваме, обещаваме да изработим в кратки срокове един закон, който ще промени планетата ви. Закон, който ще реши всичките ви проблеми, ще осигури настоящето и бъдещето ви. Първата и най-важната ни задача е да приемем Закон за защита на Зелените човечета.
-Аз ще бъда гарант за това!- извика Дребосъкът.- Ще се грижа за вашите интереси. Хем ще участвам, хем няма да участвам, но ще съм навсякъде. Хайде решавайте бързо!
Съществата ококориха очи и се размърдаха разтревожено. После се отдръпнаха предпазливо назад. Едно от тях се отдели, пристъпи напред, поклони се и тихо промълви:
-Ние недоволни от днешното представление. Такива шеги не харесва. Ние моли вас стои далеч от нас. Много молим!
-Защо бе, идиоти! - развикаха се земляните.- Какво не ви харесва? Какво повече искате от нас?
-Ние нищо не иска от вас. Ние само молим, вие стоите далече. Молим правите закон за някой друг. Нас той не трябва! Ние не зелени човечета! Ние сме лилави човечета! Да!
Хе, хе,
ОтговорИзтриванеБраво бе, страхотно ми хареса написаното.