Два козела се срещнали от двете страни на тесен мост над един буен планински поток. Мостът бил толкова тесен, че нямало начин да се разминат.
-Мини, братовчеде! Мини ти пръв!- предложил единият козел.
-О, не! Мини ти пръв. Аз не бързам за никъде.- отговорил вторият козел.
Дълго време спорили, но накрая все пак се разбрали. Преминал единият козел по моста, после минал и вторият. Обърнали се назад, благодарили си един на друг, а после...
После навели глави, втурнали се към средата на моста се заблъскали с рогата така, че цялата планина заехтяла.
Един гарван, който скучаел наблизо и ги наблюдавал, не се сдържал и се намесил:
-Какво правите? Бяхте толкова учтиви, когато се срещнахте. Нали и двамата минахте по моста? Защо се биете сега?
-Минаването е едно, а боя друго!- отвърнал запъхтян единият козел. - Нямаме нищо против един към друг, но ако не се поблъскаме, ще ни се смее цялото стадо.
-Така, де!- обадил се и вторият.- Цял живот сме градили авторитет, няма сега да го разваляме!
Блъскали се двата козела, блъскали се, докато накрая паднали в бързите ледени води на потока и загинали.
Доста добра интерпретация на популярната притча,долавям доста политически мотив в днешните предизборни дни,също като нашия политически елит ако не се скарат на публично място ще загубят авторитета си
ОтговорИзтриване