Наградите

Някъде накрай света, преди много много време имало една гора. Цар на гората бил стар и добър Лъв. Пазел Гората от разбойници, грижел се за всички животни и всички спорове решавал мъдро и справедливо.
Животът в Гората бил приятен и спокоен. Само че, прекаленото спокойствие довеждало след себе си скуката и някои от животните не били доволни. Искали разнообразие и вълнуващи неща, ако не всеки ден, то поне от време на време.
Лъвът също скучаел. В подредената гора нямал много работа и затова щом недоволните повдигнали въпроса, решил да направи нещо.
Още на другия ден, Лъвът събрал всички животни пред пещерата си. Цяла нощ не бил спал, но бил измислил нещо.
-Имам една идея.- обявил той на животните.- Всеки месец ще правим състезание в гората. Всички ще участват свободно, а които не искат, ще гледат само. Победителят ще получава награда, връчена лично от мен. Какво ще кажете?
-Ами, идеята е хубава!- обадил се Вълкът.- Само че, защо пък само първия, да получава награда? Другите участници също, ще са вложили усилия.
-Няма проблем!- съгласил се Лъвът.- Ще има награда и за втория.
-Хубаво, но защо, да не се награждава и третия?- намесила се Мечката.
-Ще наградя и третия!- приел Лъвът, но след това се обадили и други.
Спорили животните цял час, но накрая Лъвът взел окончателно и справедливо решение. Всички участници в състезанието, щели да бъдат награждавани, а за да няма сърдити, публиката също щяла да получи малки утешителни награди.
-Е, с този въпрос се справихме!- въздъхнал уморено Лъвът.- Сега остава, да решим какво точно ще е състезанието. Дали ще се надбягвате, дали ще скачате на дължина или на височина? Или пък може би ще искате, състезанието да е по хвърляне на камък?
-О, това са подробности! - поискал думата Заекът.- Според мен обаче, не изяснихме докрай, въпроса с наградите. Какви точно ще бъдат те? Аз предлагам всички награди, да бъдат в моркови!
-Дума да не става!- скочила Мечката.- Наградите трябва, да бъдат гърнета с мед!
-Глупости! Ако има награда, то тя трябва, да е в жълъди и лешници!- ядосала се Катерицата.
Последвал нов спор, защото всяко животно искало различна награда. Спорили час -два, а накрая Лъвът решил, за да има справедливост, наградите да са различни за всеки.
-Е, сега вече почти всичко уточнихме.- разтърсил грива Лъвът.- Остана да се разберем и в какво точно ще се състезавате. Искате ли, да оставим това за утре, че стана късно?
Животните се съгласили и доволни си тръгнали към домовете.
Събрали се на другия ден пред пещерата на Лъва. Някои били облекли спортни екипи, други носели цветя и плакати, за да подкрепят участниците в състезанието.
-Така! Казвайте бързо, какво искате да е състезанието!- посрещнал ги Лъвът.- Само това остана, да уточним. На мен ми хрумна една добра идея. Защо да не направим не едно, а няколко състезания? Така ще има повече победители и повече награди и всички ще са доволни. Какво ще кажете?
-Аз пък няма да участвам!- вдигнал ръка Заекът
-И аз няма! - обадила се Мечката. -Нито ще се състезавам, нито ще съм в публиката.
-И аз!
-И аз!
-Но защо?- учудил се Лъвът. Какво още искате?
-Искам си наградата предварително!- отвърнал Заекът.- Аз съм най-добрият бегач в гората и без мен нито едно състезание няма да е същото. Ако искате да участвам, давайте морковите още сега!
-А аз си искам гърнето с мед.- изръмжала Мечката.-Още сега, иначе няма да участвам. Аз съм най-силната в Гората и без мен всяко състезание, би било скучно и безсмислено.
-Аз също си искам предварително наградата!- включил се и Таралежът.- Вярно, че няма да участвам и ще съм само публика, но ако състезателите не получат моята подкрепа, все едно не са се състезавали.
Към това искане се присъединили и други животни. Независимо, дали щели да се състезават или да бъдат публика, всички си искали наградите и то предварително.
Лъвът се опитал, да се противопостави, но понеже бил мъдър, справедлив и най-вече разумен, се съгласил с всички искания.
От тогава в гората всяка седмица се провеждат състезания. Величествени състезания с прекрасни състезатели и вдъхновена публика. Шумът от тях се чува далеч извън пределите на гората.
Чува се и в съседната гора, където животните си нямат състезания и завиждат. Завиждат и разказват за наградите, които получават и участниците и публиката. Странно, но никой не говори за самите състезания.
Странно ли? Че на кого му пука за състезанията? Нали всички си получава наградите?

3 коментара: