Тази сутрин малката Ема се успа. Събуди се, чак когато слънцето се промъкна през процепа на пердетата и я погъделичка закачливо по носа.
Събуди се, протегна се и се усмихна на новия ден. Днес нямаше никакви задачи и можеше да поспи още, но знаеше, че няма да ѝ позволят.
Всъщност родителите ѝ бяха поставили задачи още вчера, въпреки протестите ѝ, че не е честно. Вече беше във ваканция и я беше заслужила.
Не задачите от родителите ѝ обаче притесняваха Ема. Тях така или иначе щеше да свърши, защото не се различаваха от ежедневните. Беше свикнала и мрънкането беше по навик.
Вчера обаче се бяха разбрали с Жълтото коте, да измислят поне сто неща, които да направят през ваканцията. Това беше наистина отговорна задача, която не трябваше, да се забравя. Само че, Ема се успа и когато потърси Жълтото коте, него вече го нямаше.
Намери го на двора. Беше изпило млекцето си и се готвеше за път.
-Хей! Къде си тръгнало? Нали днес трябва да свършим една сериозна задача?
-Отлага се!- отвърна Котето.- Ще правим план за ваканцията утре. Днес ще пътувам.
-И къде ще ходиш? Може ли и аз да дойда с теб?
-Е, ако нямаш друга работа, защо да не дойдеш? Отивам в Страната на Чудесата и ще ти е интересно.
-Страната на Чудесата ли?- учуди се Ема.- Никога не съм била там. Ще дойда, разбира се. Само да не е много далече, защото трябва да се върна за вечеря.
-Не се безпокой! Страната на Чудесата е съвсем наблизо. Ще се върнем , преди някой да разбере, че ни няма.
Жълтото коте махна с лапа и се завъртя три пъти. Светът наоколо също се завъртя, а когато спря вече не бяха в двора.
Ема се огледа внимателно. Намираха се сред едно равно зелено поле, простряло се до хоризонта. Нямаше нищо друго освен зелената трева и една стара вятърна мелница, перките на която лениво се въртяха от вятъра.
-Това ли е? Това ли е Страната на чудесата?- попита Ема.- Та тук няма нищо, ама съвсем нищо. Очаквах да видя хиляди чудеса. Чудеса на всяка крачка и във всички посоки, а тук освен една вятърна мелница, друго няма. Къде са чудесата?
-Тук са!- засмя се Котето.- Тук са, но ти не ги виждаш. Просто погледни внимателно.
-Виждам!- разсърди се Ема.- Виждам всичко, което е наоколо, но чудеса няма. Не е хубаво, да ме лъжеш така.
-Не те лъжа! Чудесата са тук, дали ще ги видиш зависи от теб. Какво точно искаш да видиш? Как разбираш, дали едно нещо е чудо или не?
-Ами чудото си е чудо! Просто е чудо и точка!
-Помисли още! -не отстъпи Котето.
-Добре! Чудото е нещо различно. Нещо, което не познаваш и не разбираш.
-Да, така е! Сега помисли отново! Ако опознаеш едно чудо, ако го разбереш и изучиш, то още ли ще бъде чудо за теб?
-Не, разбира се! Тогава нещото няма да бъде чудо, а нещо съвсем обикновено.
-Съвсем обикновено ли? Като полето пред теб? Или като тревата и цветята сред нея? Обикновено, като пеперудите и пчелите? Като синьото небе и дъгата в него? Обикновено като мелницата на хоризонта?
-Да, точно така. Това са обикновени неща, които познавам. Тук няма никакви чудеса.
-Но все пак чудеса има.- не отстъпи Котето.- Това е Страната на Чудесата. Когато си била малка всичко, което изброих е било чудо за теб. Само че, всеки пораства. Пораства и научава нови неща. Опознава чудо след чудо и ги превръща в съвсем обикновени неща.
-О, престани! - ядоса се Ема.- Тук няма чудеса. В една Страна на чудесата винаги трябва да има чудеса.
-Има!- отвърна Котето.- Има и затова те доведох тук. Това не е разходка, а урок, който трябва да научиш.
-Не искам повече уроци! Нали съм ваканция. Пък и научих доста неща през миналата година. Много чудеса вече не са такива, защото зная повече. Колкото повече раста и уча, толкова повече чудесата намаляват. Като се замисля, това не ми харесва. Не искам повече уроци!
-Не ти харесва нали? Не ти харесва чудесата да намаляват, но причината не е в теб или в това, че знаеш повече.
-А в какво тогава?
-Причината е в теб и в това, че не знаеш достатъчно.
-Но в това няма логика!- намръщи се Ема. -Нали каза, че научавайки повече, чудесата намаляват?
-Не съм казало подобно нещо!- присви очи Котето.- Казах, че когато изучиш нещо, то престава да бъде чудо за теб. Ако решиш, че знаеш всичко или учиш повърхностно, може би чудесата наистина ще намалеят. Ако обаче не спираш , с всяко ново нещо, което научиш ще умира едно чудо, но ще откриваш няколко нови. Колкото повече неща научаваш, толкова ще осъзнаваш, още колко много не знаеш. Тогава чудесата ще се увеличават всеки ден и всяко място, на което отидеш, ще бъде за теб Страната на Чудесата. Също като тази тук.
Малката Ема се замисли за миг. После вдигна поглед и огледа мястото където се намираше. Едно съвсем обикновено място, което може би криеше много бивши чудеса. Чудеса, които беше вече разгадала, но те щяха да я отведат към нови и нови. Щяха да я отведат в Страната на Чудесата за цял живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар