Един учител приел в школата си нов ученик. Ученикът постъпил с голямо желание и горял от нетърпение да научи нещо ново. Учел бързо, но не бил доволен.
След всеки урок, учителят давал задачи на всеки от учениците си, като всеки получавал различна задача. На по-старите ученици, учителят давал сложни задачи за решаване, а новите се грижели за градината и храната. На новият ученик, учителят първия ден дал една единствена задача:
-Нахрани кучетата!
Ученикът се обидил. Нахранил кучетата, но бил задачата му се видяла прекалено проста и маловажна. Знаел, че е умен и сръчен и искал по-важни и отговорни задачи.
На следващият ден учителят му дал същата задача:
-Нахрани кучетата!
-Но, учителю! Това е прекалено елементарно за мен. Искам друга задача, която да отговаря на способностите ми!
-Нахрани кучетата!- повторил учителят.
Новият ученик навел глава, но се обидил още повече. Ядосан на учителя си, се скрил в стаята си и не нахранил кучетата.
Времената били неспокойни. В страната обикаляли банди от разбойници и крадци и дори царските стражи, вместо да бранят хората, често сами ги ограбвали.
През нощта няколко разбойника, влезли тихо в училището. Ограбили колкото могли да носят и си тръгнали без никой да ги усети.
Кучетата не вдигнали тревога. Понеже били гладни, с падането на нощта не останали на поста си, а се пръснали, да търсят храна.
На сутринта, учителят не казал нищо за крадците. Събрал учениците, провел уроците, както всеки ден. След като свършили, разпределил задачите. Дал на всички, а когато дошъл ред на новия ученик му подал един меч и рекъл:
-Днес, както искаше, задачата ти ще е по-сложна. Тази нощ крадци са проникнали в училището, а ленивите кучета, дори не са излаяли. По цял ден се излежават, а не са изпълнили единствената си задача. Затова вземи меча и ги убий! Ще вземем други, които си вършат работата.
-Не мога!- навел глава ученикът.- Аз съм виновен, а не кучетата.
-Е, щом така мислиш, ще ти дам друга задача.- усмихнал се учителят.- Нахрани кучетата! И помни, че всяка задача или работа е важна.
Така си е:)
ОтговорИзтриване