Една сутрин Заекът вървеше унило през родната Гора. Всъщност гора беше силна дума, за това в което се беше превърнало родното му място през годините на управление на поредния Цар Лъв. Повечето дървета съхнеха с обелена кора, освен тези, които вече бяха изсъхнали и прекършени от бурите, лежаха на безредни купчинки. Пътеките и полянките бяха задръстени с боклуци, клони и камъни. Поточето, край което някого всички се събираха на раздумка вечер, беше почти пресъхнало.
Заекът помнеше времето, когато Гората беше зелена. Тя пазеше обитателите си, хранеше ги и всеки ден създаваше нов живот, но това беше минало. Днес Гората, бавно се превръщаше в пустиня и всеки ден или някой от обитателите ѝ умираше, или се преселваше в съседната гора.
Заекът също много пъти мислеше, че е време да се пресели. Струваше си, защото съседната Гора си беше истинска гора. Всичко в нея беше чисто и подредено, а храната не само стигаше за всички, а и оставаше. Животните се грижеха за гората и тя им отвръщаше със същото. Никой там не тормозеше слабите, никой не крадеше, а Царят съдеше строго но справедливо.
Мислеше Заекът, да се пресели някой ден, но все отлагаше. Беше се родил тук, тук беше израснал, а и все изникваше някоя спешна работа. Заекът отлагаше със седмица или месец преселването, казвайки си, че това е за последно, но знаеше, че някой ден ще го стори.
Днес обаче също не беше ден за преселване. Заекът отиваше на общо събрание, свикано от Лъва. Темата беше родната Гора и Заекът се надяваше, че този път може да се случи чудо.
Лъвът го посрещна полегнал на един повален дънер пред пещерата му. Личеше, че беше ядосан и опашката му нервно потупваше земята в бърз и неравномерен ритъм.
-Докога ще ви чакам!- изрева той.- Извикал съм ви по важен въпрос, който не търпи отлагане. Всяка пропусната минута, час и ден, могат да навредят необратимо на родната Гора!
-Ох! Съжалявам!- извинила се Костенурката.- Бързах колкото можах, но годините ми тежат вече. Щом е за Гората, ще направим всичко. Може би днес ще решим да почистим пътеките?
-И пътеките и поляните са за почистване, но най-важно е поточето!- намесил се Таралежът.- Коритото му трябва да се почисти, а по бреговете му да се засадят дръвчета.
-Дръвчета трябва да се засадят навсякъде!- обадила се и Катеричката.
-Я, млъквайте!- изревал Лъвът.- Събрали сме се за сериозни работи, а вие мислите за глупости! Днес научих лоша вест. Животните от съседната гора искат, да откраднат нашата. Ще дойдат тук и ще заграбят всичко, което видят. Ще откраднат всичко, което могат, а останалото ще унищожат. Вече са видени три непознати сойки, които сигурно са проучвали обстановката. Според слуховете скоро тук ще гъмжи от чужденци и ще загубим Гората си завинаги. Нима ще позволим това? Нима ще останем безучастни, пред възможността, да загубим родната Гора? Аз няма да позволя това! А вие?
-Не даваме Гората си!- чули се викове.- Няма да позволим на разни чужди елементи, за вземат дори клонче от нашата Гора! Кракът им няма да стъпи тук! Няма да го допуснем!
-И аз така мисля!- усмихнал се Лъвът.- Зная, че в тежки моменти мога да разчитам на вас. Заедно сме силни и няма да позволим на никого, да заграби нашата Гора!
Животните бързо уточнили всички предпазни мерки, сложили постове навсякъде и сформирали бойни дружини. Всеки опит на някой чужд, да се промъкне, бил обречен на неуспех.
След събранието Заекът и Таралежът си тръгнали заедно.
-Видя ли, Зайо?- говорел разпалено Таралежът.- Видя ли, как спасихме нашата Гора? Всички до един сме готови да умрем за нея! Спасихме Гората! Запазихме си я! Ехееее!
-Какво спасихме?- погледнал го тъжно Заекът.- Гората ли? Я, се огледай наоколо! Каква гора? Къде е? Тук вече няма гора!
-Спасили сме я значи?- продължил Заекът.-От кого сме я спасили и за кого? Че нашата Гора, отдавна не е наша. Всяка пътека, полянка, къмъче и дори изсъхнало дърво са на Лъва. Той се разпорежда и с Гората и с нас и затова сме на този хал. А ние се правим на герои и спасяваме нещо, което го няма, от тези които си имат всичко. Ех, какви спасители сме! Ех!
Таралежът не казал нищо. Изгледал Заекът накриво и свърнал по една странична пътека. Скоро до Заекът се чул бодрият му глас:
-Спасихме Гората! Спасихме Гората! Спасихме Гората! Спасихме Гората! Спасихме я!
Няма коментари:
Публикуване на коментар