Вече не броя дните от началото на протестите. Не следя редовно и какво се е случило в поредната вечер. Няма смисъл, защото зная, че нищо важно няма да се случи.
Нямаше и да пиша тук за протестите, ако не прочетох на няколко места коментари, че щом не участваш в протестите, нямаш право да ги коментираш.
Чудесна логика и позиция! Като се замисля, между нея и тази на управляващата шайка, няма разлика. Не е нещо ново и се нарича болшевизъм.
Само че, единственото хубаво нещо днес е, че никой не може да ми забрани, да кажа своето мнение и да заявя моята позиция. Правил съм го винаги и няма какво да ми попречи, да го направя и сега. Не ме интересува, дали мнението ми не харесва на поредната управляваща шайка или на самозвани „демократи“, които мислят и действат с приомите на Сталин и Хитлер.
Не броя дните от началото на протестите. Не следя редовно и новините. Зная, че там нищо ново не се случва и няма начин да се случи. Всъщност от трите месеца протести имаше едно единствено нещо, което може да се припише, като тяхна заслуга. Това е оттеглянето на Пеевски от ДАНС, но мисля, че това щеше да се случи независимо от протестите.
Като резултат за три месеца, това е резултат много близък до нулата. Ако има начин да се пресметне колко обществена и лична енергия е изразходвана напразно, това е провал. Ако организаторите на протестите, бяха мениджъри или политически ръководители, най-достойното нещо би било, да си подадат сами оставката.
Да, но нали протестите нямат организация? Няма и хора, които ги организират и насочват?
Така е, защото всеки сам преценява и участва или не, но въпреки това има хора, които от самото начало се опитват да яхнат и насочат протестите. Насочват го в определена посока, но не го правят открито.
Не поемат отговорност за действията и думите си, не обявяват открито желанията си.
Ако го направят най-вероятно биха яли пердах от едно голяма част от протестиращите. Още повече никой не би им разрешил, да го представляват, но те и не желаят това.
Това би изисквало отговорност, а тези хора никога не са я поемали. Освен това, ако от протестите се беше родило нещо ново, в смисъл на политическа формация, тези хора биха станали излишни. Една нова политическа формация, би имала лостовете необходими, за да се осъществи промяната желана от болшинството българи.
Само че, всеки път, когато се заговори за това, гласовете веднага се заглушават.
-Аз си имам ДСБ и друго не ми трябва!
-Партиите са прекалено много!
-Партиите излишни, защото ние сме граждани!
-Партиите разделят!
Да, партиите разделят обществото, но една партия обединява хора с общи искания. Тя дава лостове, за промени в законите и властта. Дори милионен митинг, без политическо представителство, си остава само механичен сбор от хора, повече разделени от дребни субективни неща, отколкото обединени от нещо общо. Партиите не пречат на човек, да е гражданин, а допълват лостовете му на влияние с ефективни такива.
Протестите бяха идеалното място и повод, за създаване на подобна структура. Тя няма как да се роди в кварталните кръчми, в интернет форумите или пък във фейса.
На тези протести такава структура не се роди. Както това не се случи и на предишните. Както няма да се случи и на следващите и точно това е най-големия провал на сегашните протести. Провал умишлен и предизвестен.
Ако утре има избори, почти е сигурно, че ще гледаме в парламента същите нагли муцуни. Другата възможност е някаква коалиция между ГЕРБ и така наречения Реформаторски блок, от която косата ми се изправя. ГЕРБ по примера на БСП, макар и в опозиция, упорито не желае, да се промени. „Реформаторите“ пък са сбор от стари муцуни и това е единственото, което ги обединява. Твърденията, че са десни са просто кухи фрази, а целта е единствено, да се докопат до парламента. Ще бъде интересно, когато стане време, да се пишат изборните листи. Интересно е и кой ще гласува за тях. Събрани те дори губят няколко процента от подкрепата, която биха получили поотделно. Нещата можеха да бъдат други, ако към обединението се тръгнеше с разпускане на старите формации. Тогава вероятно „индианците“ щяха да са повече от „вождовете“, но очевидно целта е да се спаси не дясното, а шепа лидерчета.
Ако все пак ДСБ и хората на Кунева имат някакво представителство, кой би гласувал за кръжока „Синьо единство“? Кой би гласувал за листа, в която се мъдри Надето или Мартинчо?
Ще спра дотук. Не защото няма, какво да кажа и да спомена конкретни хора и организации, а защото няма смисъл. Пиша, защото имам мнение и свободата, да го изкажа, без значение дали се харесва на някого. Ако някой се обиди или пък не е съгласен, това е негово право. Не бих му казал:
-Нямаш право на мнение!
Аз не съм отявлен демократ, не съм и толерантен човек, поне мисленето ми не е болшевишко.
Протестите се провалиха. Провалиха малко след започването им и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре за нас.
Неизказният слогън на протеста е "Всички заедно, но под знамената на десебе", ама народа някак се сети и сам, и с малко помощ, та не се полкучи (смех)
ОтговорИзтриване