Имало едно време един вожд, който не познавал загуба в битка. Битките разбира се печелели воините му, а не лично той, но откакто свят светува, в историята остават само имената на вождовете. Летописците записват само имената на вождовете и победите им, а за загубите им мълчат. Знаят, че хората в бъдещето ще търсят в историята повече поводи за гордост, отколкото поуки и им дават, каквото искат.
Имало едно време един вожд, който не познавал загуба в битка. Независимо срещу каква войска се изправял, независимо каква била силата и числеността на противника, винаги побеждавал, поне според летописците.
- О, Велики Вожде! - попитали го един ден летописците. - Каква е тайната на твоя успех?
- Не е тайна! - отвърнал Вождът. - Наредил съм да изгарят всеки мост, по който минат воините ми. Така всички знаят, че няма връщане назад. Знаят, че няма път за отстъпление и само победата е изход.
- Благодарим ти, Вожде! - поклонили се летописците. - Направи ни щастливи, защото освен многобройните ти победи, ще можем да запишем и твоя съвет. Нека бъдещите поколения се поучат от твоята мъдрост! Изгаряйте мостовете! Това звучи отлично!
Втурнали си летописците да записват думите на непобедимия вожд и записвали, записвали и записвали, докато не останал и един чист пергамент. Затова и когато Вождът загубил последната решителна битка, това не било записано. Всичкото мастило отишло за описване на победите и те останали в историята.
За последната битка на непобедимия Вожд останали само легенди, предавани от уста на уста, но днес никой не вярва на нещо, което не е записано на хартия и няма поне десет печата.
А легендата разказва, че непобедимият Вожд загубил последната си битка, но не в бой с врага, а защото както бил свикнал през целия си живот, горял мостовете след себе си.
Един ден преследвайки поредния враг, Вождът наредил да изгорят дългия мост по който минали войските му. Изгорил го, както бил правил хиляди пъти, защото вярвал, че това е верния път към победата.
Изгорил моста, но когато се огледал, видял че се намира с войската си на пуст скалист остров. Островът бил прекалено далеч от сушата, за да се напусне с плуване, а на него нямало нищо, с което да се построят салове. Имало само скали, скали и скали, които не ставали за ядене, а водата макар и в изобилие, не ставала за пиене.
Този остров бил последната спирка на непобедимия Вожд и неговата войска.
- Хм! Това е интересно! - засуетили се летописците. - Имаме нов урок, който да оставим на следващите поколения. Не изгаряйте мостовете!
- Хм! Не става! Не е достатъчно героично. Няма смисъл, да хабим мастилото и папируса, за подобни неща. Вижте само как добре звучи написаното! Изгаряйте мостовете! Изгаряйте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар