Преди много, много време, някъде далеч от тук имало....
Не. Това не се е случило в някакво си малко царство през девет планини в десета, а много, много по-далеч, на една Планета, която хич, ама хич не приличала на Земята.
Преди много, много време на далечната Планета се появила незнайно от къде тъмна Сила. Появила се и започнала да унищожава всичко съградено.
Сривала планините и издигала в небесата равнините. Пресушавала моретата и океаните, а наводнявала сушата. Всявала навсякъде ужас и хаос, а най-ожесточено атакувала всяка форма на живот и разум.
Дълго никой и нищо не можели да спрат тъмната сила. Толкова дълго, че животът почти изчезнал от далечната Планета, но когато дори надеждата се предала, се появил добър Магьосник, който спрял тъмната Сила.
Магьосникът използвал непозната могъща магия, с която победил тъмната Сила и я затворил дълбоко под земята. Заключил я в пещера, която щяла да е нейния вечен затвор.
Заключил Магьосникът тъмната Сила, но не съвсем. Колкото и да се стараел, каквито и магии да използвал, в пещерата- затвор винаги оставал малък процеп, през който тъмната Сила напирала да излезе навън.
След много опити, Магьосникът направил диамантена плочка, с която затворил процепа. Плочката била вечна и по-твърда от всичко на този свят, но още на втория ден, някой се поблазнил от блясъка ѝ и я откраднал.
Поставил тогава Магьосникът мраморна плочка, но и тя изчезнала. Тогава взел едно най-обикновено камъче, незабележимо и без всякаква стойност и затворил процепа с него. Укротил тъмната Сила за вечни времена и с чиста съвест си тръгнал от Планетата. Тръгнал към други Светове, за да се бори с други тъмни Сили.
Планетата се възродила, животът се върнал на нея и след милиард години, тя заприличала досущ на нашата Земя. Имало морета и океани пълни с живот, имало гори, полета и планини, а и хора имало.
Щом имало хора, имало естествено и царства, а всяко царство си има Цар, Царица и Принцеса или Принц.
А приказката е точно за един от тези царе, който вярвал, че е най-важното нещо на света.
-Светът съществува за Мен! - казвал Царят всеки ден.- Планетата и звездите се въртят около Мен, а Слънцето изгрява единствено, за да Ми свети. Аз съм най-важното нещо на този свят!
Това Царят обичал да казва всеки ден и вярвал в него, но гледал, да не го чуе Царицата.
-Така ли!- ядосвала се Царицата, когато го чуела.- Сега ли си искрен или когато искаше ръката ми, твърдейки, че аз съм най-важното нещо на света. Не казваше ли, че Слънцето изгрява само за мен, а светът се върти около мен?
-Така е, Скъпа!- изчервявал се Царят.- Прости ми неволната грешка на езика. Ние сме най-важното нещо на света! Около Нас се въртят и Слънцето и Планетите!
-Леле, колко са тъпи старците!- смеел се под мустак Принцът.- Не разбират, че времето им е минало и отдавна не струват пъкната пара. Светът съществува за Мен! Планетата и звездите се въртят около Мен, а Слънцето изгрява единствено, за да Ми свети. Аз съм най-важното нещо на този свят!
-Нима! - обаждала се Принцесата от съседното Царство.- Ако е така, трябва доста да помисля, преди да ти дам ръката и сърцето си!
-О, скъпа!- сменял тона Принцът.- Ти, Ти и само Ти, си най-важното нещо на света!
-Глупаци!- подсмивал се Лакеят.- Те били най-важното нещо на света?!? Че без мен те сутрин от леглото не могат да станат. Ако те са най-важното нещо на света, а аз съм по-важен от тях, значи всъщност, че Света се върти само заради Мен!
-Да, бе!- обаждал се готвачът.- Аз съм най-важното нещо на света, защото ако не сготвя, ще умрете от глад!
-Какво ще сготвиш, ако не донеса продуктите?- намесвал се в спора и Селянинът.- Аз съм най-важното нещо на света!
-И аз си имам мнение!- крачел унило Конят, впрегнат в натоварената каруца.- Само че, никой не слуша моето мнение. Ако не съм аз да мъкна всичко, целият им свят ще се срине. Някой ден, ще избягам. Ще избягам далеч от тук и ще видят те, кой е най-важният на този свят! Ще видят, кое е най-важното и кое не струва! Ще видят!
Конят мърморел тихо, превит под тежестта на каруцата, която теглел. Мърморел и влачил тромаво крака по земята, разпръсквайки малки камъчета на всички страни. Едни такива малки камъчета, незабележими и без всякаква стойност.
А после....
Няма коментари:
Публикуване на коментар