Преди много, много години в едно селце край голямата река, която тече накрая на света, живеели монаси. Живеели спазвайки всички правила, за свят живот. Спазвали правилата и мечтаели за времето, когато щели де се преродят във велики владетели, както прилягало на съвестни монаси като тях.
Един ден край селцето се появил тигър. Бил кръвожаден и безмилостен и в лапите му всеки ден загивали хора и животни. Цялото село се страхувало от тигъра, уплашили се и тримата монаси.
Тигърът бил олицетворение на абсолютното зло, което не познавали и не знаели как да се борят с него. Разтворили старите книги и за тяхна радост намерили рецепта.
В един древен ръкопис било записано, че злото съществува само в човешкото съзнание, което му дава сила. Ако не чуваш злото, не го забелязваш и не го коментираш, то ще загуби силата си и ще бъде победено лесно.
След години монасите наистина се преродили във владетели, както си мечтаели. Един ден общ приятел ги поканил на гости, запознал ги и от дума на дума си спомнили предишния си живот. Зарадвали се, прегърнали се, пийнали по чашка две и започнали да си разказват старите истории.
-Хей, какви юнаци бяхме! Примерни във всяко отношение. Изпълнявахме всичко, което пише в старите книги, спазвахме всички правила и получихме наградата си. Аз тока се бях отдал на молитви, че не изобщо не чувах злото. Не чувах рева на тигъра, нито виковете на жертвите му. Не чух нищо, дори когато тигърът рошеше костите ми. - похвалил се първият.
-Така е, но и аз не останах по назад. Толкова се бях съсредоточил в медитация, че въобще не виждах злото. Не виждах нито следите на тигъра, нито кръвта на жертвите му. Не го видях, дори когато ме изяде.
-И двамата бяхте за пример!- рекъл третият монах.- Не! Тримата бяхме за пример, защото макар и последен и аз ви последвах скоро. Аз чух и видях тигъра, когато се прокрадваше към мен. Можех да извикам за помощ, но не го направих. Знаех, че злото не трябва да се коментира и споменава и тогава ще загуби силата си.
-Наистина сте достойни за похвала и подражание!- похвалил ги домакинът, който също бил прероден във владетел.- Съдбата ви е наградила достойно!
-Ами ти?- попитали го монасите.- Ти също си владетел и сме сигурни, че това е заслужено. Кажи ни, каква е твоята заслуга.
-О, тя е скромна! - отвърнал домакинът.- Знаете, че ако следваш пътя е лесно. Мисля, че успях да достигна съвършенството, цял живот не само не виждах, не чувах и не коментирах нито доброто, нито злото. Цял живот аз дори не мислех. Нито веднъж!
Няма коментари:
Публикуване на коментар