Поет и цар

Един Цар видял, че царете в съседните царства имали придворни поети и решил, да си вземе и той. Попитал съветниците си, кой е най-добрият поет в царството и го повикал в двореца.

– Искам да напишеш едно стихотворение за мен! – заповядал Царят. – Ако ми хареса, ще те назнача в двореца и ще те храня до края на дните ти.

Поетът се опитал да възрази, че не пише по поръчка, но Царят не искал и да чуе за отказ. Искал си стихотворението още на следващия ден.

На сутринта Поетът бил написал стихотворение. Не било от най-добрите му, но не било и от най-лошите.

На Царят обаче стихотворението не му харесало. Не му харесало настроението в него, не му харесали римите, а най-много не му харесало, че стихотворението въобще не било за него.
Ядосал се Царят и за наказание изпратил Поета да гледа тикви в царските градини.

Един ден, след месец, два двама пътници минали покрай градината с тикви. Помолили за вода, спрели да починат и се заговорили с Поета. От дума на дума, разбрали историята му.

– Не е хубаво такова царство, в което поетите гледат тикви! – рекли пътниците.

– В гледането на тикви, няма нищо лошо! – засмял се Поетът. – Имам много свободно време и стиховете ми дори са по-добри от преди. Няма нищо лошо, ако в едно царство поетите гледат тикви. Лошото е, когато тиквите поръчват и оценяват поезията.