-Чакай, Зайо! Не бягай от мен. Няма да ти сторя нищо лошо, пък и имаме общи интереси, които трябва да обсъдим.
Заекът нямал представа, какви общи неща има с Лисицата, но бил на безопасно разстояние, а и нямал спешна работа, та решил, за я изслуша.
-За вълка става дума, Зайо!- започнала Лисицата.- За проклетия лош Вълк. Откакто той командва в тази гора, никой бял ден не е видял. Съсипва гората, краде, мами и убива. Я, кажи какво мислиш по въпроса, ама честно.
-Няма какво да мисля!- отвърнал Заекът.- Права си, че Вълкът е вреден за гората. Никога не съм го харесвал, но откакто е на власт се самозабрави. Колкото по-дълго го търпим, толкова по-лошо ще става.
-Правилно! - рекла Лисицата.- Мислим еднакво и ти предлагам да действаме заедно за свалянето на проклетника от власт.
-То хубаво.- почесал се Заекът.- Само че, не сме ли малко двамата. Нека да обиколим гората, да съберем повече животни, да обсъдим как точно ще действаме и какво ще правим, след като свалим Вълка от власт. Организираме се и след седмица действаме.
-О, не!- възразила Лисицата.- Ако споделим какво сме намислили, докато започнем някой ще ни е издал на Вълка. Освен това, като се съберем, всеки ще има свое мнение и свои искания. Ще се почнат едни съвети и гласувания и накрая може да се окаже, че болшинството е отхвърлило нашата идея. Това не е хич демократично! Предлагам да започнем двамата, а другите ще ни последват. Като махнем Вълка, аз поемам властта, а теб ще назнача за Първи Най-важен Съветник. Ще променим гората и всички ще са ни благодарни.
-Ами....- замислил се Заекът.- Ами щом казваш, че ще ни последват всички, добре. Да започваме, защото всяка загубена минута е ценна!
-Така те искам!- засмяла се Лисицата.- Върви след мен и прави, каквото аз правя!
Тръгнали Лисицата и Заекът, да свалят Вълка от власт. Лисицата вървяла напред, а Заекът я следвал от разстояние. Вярно, че обща кауза имали, но малко предпазливост не пречела. Следвал я Заекът и правел, каквото и тя.
-Ама чакай, Лисо! Бърлогата на Вълка е в обратна посока.
-В обратна посока е, но имам план. Ще се борим с Вълка с всички средства. Със сила не можем да го победим, затова ще правим каквото можем. Първо ще блокираме с камъни горските пътеки, та никой да не може да мине по тях.
- Че какво го интересуват пътеките него? - попитал Заекът. -Той по тях не минава, а само в храстите дебне. Ще попречим на другите животни, но те не са ни виновни нищо.
-Виновни са!- отсякла Лисицата.- Виновни са, че не ни подкрепят! Пък и част от тях поддържат Вълка и са му верни. Като направим номер на тях, ще навредим и на Вълка. След пътеките е ред на изворите. Ще ги размътим, та никой да не може да пие от тях.
-Ама той Вълка не пие от тези извори. Има си личен, който извира точно до бърлогата му.
-Да, но много от верните му животни пият от другите извори. Като видят, изворите мътни, ще се уверят, че не го бива да ръководи.
-Нещо куца тази логика. - замислил се Заекът.- Те ако досега не са се уверили в това и сега няма да го сторят. По-добре да потърсим помощта на всички, които не го обичат. Не са малко и ако сме заедно, спукана му е работата.
-Нищо не разбираш!- отвърнала Лисицата.- Вълкът командва в гората, нали? Значи всяко нещо, което наруши реда в гората, ще е насочено и против него. Ако Мечката например не е доволна, че пътеките са затрупани, да се сърди на Вълка! Ако Глиганът не харесва водата в размътените извори, нека потърси сметка на Вълка!
-Хм... Ясно!- рекъл Заекът и хукнал към дома си.
-Хей! Къде тръгна?- извикала по него Лисицата.
-Сега се връщам! - отвърнал Заекът.- Само да кажа на жената, че за покрива, който не оправих вчера, не трябва да се сърди на мен, а на Вълка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар