Справил се Али Баба с четиридесетте разбойника и заживял щастливо. Дигнал нова къща и не превивал вече гръб да слугува на другите, а сам си наел слуги. Ставал към обяд, а вечер се заседавал до късно в кръчмата.
Селцето било малко и скоро всички научили историята. Всички искали я чуят от неговата уста, пък и да почерпи било редно. Черпел Аби Баба и всяка вечер разказвал историята, а парите черпел с пълни шепи.
Само че, един ден съкровището, което му изглеждало огромно се стопило. Свикнал на охолен живот, Али Баба задлъжнял на кръчмаря, а и натрупал дългове на комар.
Погнали го длъжниците и се видял в чудо. Изпратили му разбойници, но не като тези дето се справил, а по-страшни и безмилостни. Спасил се Аби Баба веднъж, отървал кожата втория път, а на третия се разминал на косъм със смъртта.
Където и да се скриел, все го намирали и един ден отчаян избягал от селцето. Решил да потърси късмета си другаде, а къде на друго място късмета и парите се търкалят по улиците, освен в столицата.
Пристигнал Али Баба в столицата, но по улиците не видял нито късмет, да се търкаля, нито пари. Вместо това тълпи разгневени хора, размахвали знамена и крещели с пълни сили. Докато се усети, се озовал сред тълпата.
-Абе, хора, защо викате? -попитал Али Баба.
-Не викаме, а протестираме срещу султана! - отвърнали му. - Ти защо питаш? Провокатор ли си или контра? Защо не викащ против Султана?
-Аз съм Али Баба.- отвърнал.- А против Султана не викам, защото не го познавам.
Рекъл и отсякъл Али Баба, но вместо да го пуснат да си ходи, хората го наложили здраво. Едва се отскубнал и хукнал накъдето му видят очите. Дори не разбрал как, но пак се озовал сред тълпа викащи хора със знамена.
-Не ме бийте, бе!- примолил се той.- Ще викам каквото кажете! Долу султана! Долу!
-Ааааааа!!! - ревнала тълпата.- Ти си от ония! От платените си! Я, ела насам, да си кажеш кой те праща и какво ти плаща!
Изял пак боя Али Баба, но накрая успял да избяга. Наблизо видял група от млади яки момчета с къси коси и потърсил закрила при тях.
-Циганин е! - изцвилило един от момчетата и му забило шамар по лявата буза.
-По-мяза на арабин!- рекло друго момче и шамаросало Али Баба по дясната буза.
-Все тая!- изръмжал кретена, който ги водел и стоварил бухалката върху главата на Али Баба.
Когато Али Баба се свестил, наоколо било тъмно. Нямало никого освен двама полицаи, които спели в патрулна кола паркирана спряна насред улицата.
-Това ми трябва!- зарадвал се Али Баба.- Закон и ред! Като се оплача на полицаите, ще видят и тия, и ония и другите!
Почукал на прозореца на полицейската кола и събудил полицаите. Скочили те, но преди Аби Баба да каже и дума, го проснали на земята и го вързали на възел.
-Спокойно, човече! Всичко ще е наред! - му рекъл единият със сълзи на очите.
После го закарали в участъка, където Али Баба пак изял боя, а когато го пуснали хукнал към село, колкото му крака държат.
Прибрал се на село, примолил се и се спазарил с кредиторите си, продал къщата и се издължил криво ляво. Не му останало пукната пара, но поне кожата отървал.
Заживял Али Баба, както едно време. По цял ден превивал гръб да работи на другите, а вечер засадял в кръчмата, но вече пиел с мяра. Винаги се намирал някой да го почерпи, а в замяна искал да му разкаже историята за четиридесетте разбойника.
-Я, оставете това!- махал с ръка Аби Баба.- Това е скучна история. Че какви разбойници бяха тия? Виж да видите в столицата, какви разбойници има. Прав, крив не им пука. Каквото и да кажеш и да направиш, все боя отнасяш. Бият и не си поплюват и лошо бият, да знаете. Пък полицаите, да знаете и те там са разбойници, като другите. А речеш да им се оплачеш, боя дето си изял дотогава, ще ти се види, като с перце погалване. Разбойниците са там, да знаете и не са само четиридесет. Четиридесет по четиридесет са и на още четиридесет места по четиридесет!
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.