В пустинята, която се намира на самия край на света, преди много, много години живеел един Скорпион. Бил дребен, но зъл и притежавал най- силната отрова на света. Забиел ли в някого отровното си жило, животът напускал тялото на нещастното същество за минута.
Нямало лек за отровата, а Скорпионът не я жалел. Жилел на ляво и дясно, независимо дали имал повод или не.
Скорпионът нямал приятели. Всяка жива твар бягала от него, пазейки се от отровата му. Дори и отровните змии не искали да имат нищо общо с него, а това още повече озлобявало Скорпиона. Отровата му ставала все по-силна и силна, а жертвите му нямали брой.
Един ден обаче, Скорпионът се почуствал зле. Не обърнал внимание, вярвайки че на следващия ден всичко ще отмине, но не станало така. Не се оправил нито на следващия ден, нито следващата седмица, а когато минал месец и силите му го напуснали напълно, решил че трябва да потърси помощ.
Бил тежко болен и му трябвал добър лечител, но в пустинята такива се броели на пръсти, пък и никой от тях не желаел да му помогне. Познавали лошия му нрав и се притеснявали, че дори да му помогнат, жилото му не би ги пощадило.
Един лечител все пак се съгласил да прегледа Скорпиона и да се опита да му помогне. Прегледал го, помислил малко и отсякъл:
-Причината зная, но за съжаление лечение за теб няма. Пострадал си от собствената си отрова, а тя е безпощадна. Разрушава те отвътре и процеса е необратим.
-Глупак!- разсърдил се Скорпионът.- Моята отрова е в тялото ми откакто съм се родил. Тя не ми действа и няма как да ми действа, а дори ме пази. Всяка клетка от тялото ми е пропита с моята отрова и това ме прави толкова силен и непобедим.
-О, зная това!- отвърнал Лечителят. - Зная, че отровата ти, не влияе на тялото ти, но дори и ти не си само едно тяло!
Няма коментари:
Публикуване на коментар