Преди много години в едно мирно и щастливо царство, се появил Змей. В онези времена, да видиш змей не било нещо странно. Имало ги много. Имало ги във всяко царство и почти във всяка приказка.
Обикновено и в царствата и в приказките, змейовете били свирепи създания, които мразели хората. Само че, винаги се намирал юнак, който убивал поредния змей и всичко завършвало щастливо. Така станало и тогава.
Змеят повилнял из царството, изгорил малко ниви, изял две стада овце и три крави и поискал ръката на царската дъщеря. Само че, на хората им писнало и намерили юнак, който да убие Змея.
Три дни Юнакът гонел Змея и накрая го приклещил, опрял мечът в сърцето му, но тъкмо да го убие, Змеят му предложил сделка:
-Не ме убивай, юначе! Пощади живота ми и ще ти се отплатя.
-Че с какво можеш да ми се отплатиш? - засмял се Юнакът.- Какво предлагаш?
-Предлагам ти да ме опитомиш!- отвърнал Змеят- В света има много юнаци, които са убивали змейове, но няма нито един, който си има питомен змей. Ще се прочуеш в цял свят, а аз ще ти служа вярно и ще ти давам безценни съвети.
-Това е хубаво!-замислил се Юнакът.- Само че, се спазарих с Царя и ми обеща половината царство и ръката на принцесата.
-Това не е пречка!- отвърнал Змеят.- Спазарил си се, да ме победиш и ти ме победи. Повече няма да горя ниви, няма да ям стадата на хората, а и принцесата вече не искам. Всички ще са доволни, без теб.
-Защо пък без мен?- учудил се Юнакът.
-Защото са те прецакали. Обещали са ти половината царство, а не е честно! Заслужаваш цялото! Аз ако бях на твое място, щях да си го поискам.
-Като се замисля май си прав, но няма какво да правя. Така се спазарихме с Царя. Ако поискам повече, ще ще ме изгони.
-О, само нека опита! - рекъл Змея.- Дори да прати цялата си войска, ще ги разпръсна за миг.
-Наистина ли ще направиш това за мен?- учудил се Юнакът.
-Разбира се! Нали вече съм опитомен Змей и като такъв ще те пазя и ще се грижа за теб. Ще те нося на гърба си и ще те пазя от хората. Ще ти давам умни съвети и ще избирам винаги най-доброто за теб. Пък ти ще ме пазиш, ако някой юнак реши, да си пробва меча с мен.
-Благодаря ти!- зарадвал се Юнакът.- Добре, че не те убих! А за другите юнаци не се тревожи. Те убиват само лошите змейове, а ти нали вече ни си такъв. Никой юнак няма да убие опитомен змей.
Разбрали се и отишли в двореца. Поискал си юнакът цялото царство и със Змея зад гърба си го получил, без проблеми. Оженил се за принцесата и заживели щастливо.
На Змея в знак на благодарност юнакът направил къщичка пред двореца и му разрешил да яде от златните ябълки в царската градина, колкото поиска.
Само че, минал месец и Змея дошъл недоволен при Юнака.
-Виж какво!- рекъл.- Нали сега съм питомен Змей? Нали ти помогнах, когато трябваше, нося те на гърба си, пазя те от хората, давам ти умни съвети и избирам винаги най-доброто за теб? Правя го, но и ти трябва да се грижиш за мен. Ще ти дойдат гости, ще се похвалиш, че имаш питомен змей и когато поискат да ме видят, какво ще им покажеш. Единствения питомен змей в света, живее като куче в дървена колиба. Срам за царството и за теб!
-Прав си, но какво да правя? – отвърнал Юнакът.
-Ами вземе ми в двореца! Тъкмо ще съм ти винаги под ръка. Ще се настаня в централното крило, защото вратите на другите са малко тесни. Ти можеш да се преместиш в кулата. Там по-добре ще те пазя, пък и изгледът е прекрасен.
-Добре!- съгласил се Юнакът.
-Имам още един проблем! Златните ябълки са вкусни, но само с тях не мога да карам. Ако бях свободен змей, щях да си намеря сам храна, но сега ти трябва, да ми я осигуриш. Ще ми стигат по две или три крави да ден и буренце с вино, но отлежало. За да не те затруднявам, можеш да вдигнеш данъците и всичко ще е наред.
-Добре! - съгласил се Юнакът.
-Благодаря ти!- усмихнал се Змеят.- Нямаше да те притеснявам, но тези неща са повече за теб, отколкото за мен. Нали знаеш, че винаги мисля най-доброто за теб. Като стана на дума, вчера направих един проект за нови закони в Царството. Поправих всички, за да са достойни за велик Юнак- владетел, като теб. Мисля, че ще е добре, да ме назначиш за ковчежник, върховен главнокомандващ и върхове съдия. Кой по-добре от мен ще се грижи за царството ти и за интересите ти?
-Добре! - съгласил се отново Юнакът.- Какъв късметлия съм, че имам теб!
Змеят още много пъти идвал при Юнака със съвети и предложения. Скоро от него зависело всичко в царството и можел да прави каквото си иска. Властвал над всички и всичко. Властвал дори над Юнака. Властвал както той си знае- по змейски.
Често Юнакът съжалявал, че не убил Змея навремето. Заканвал му се и хващал меча, но нямало какво да направи. Нали нито един юнак, никога не би убил питомен змей. Особено, когато той самия бил опитомен от него.
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.