В лето 2099-о

И в лето 2099-о настана време, хората да напуснат Земята.
И отдавна те бяха изчерпали ресурсите ѝ, бяха уни­щожили природата и я бяха превърнали в пустиня.
И бе време, когато хората умираха като мухи от боле­сти и глад. И бе време, когато брат брата предаваше за дребна пара.
И когато всичко показваше, че са настъпили послед­ните дни на Земята и хората, стана чудо.
Разбраха хората, че има по-важни неща от парите и дребните дрязги.
И разбраха хората, че не омразата, а любовта ги пра­ви човеци.
И разбраха, че само заедно могат да оцелеят.
И започнаха хората да работят заедно. И събраха на куп всичко, което имаха и знаеха. И откриха далечна пла­нета, също като Земята. И решиха да се преместят и за­почнат Нов живот там. На чисто и както трябва.
И с последните ресурси на Земята построиха милио­ни огромни кораби и ги заредиха с гориво, храна и вода за дългия път.
И започнаха да се качват на корабите, подготвяйки се за дългото пътешествие към Новия свят и Новия живот.
И беше лето 2099-о...
И когато хората се качиха на корабите, пратиха пра­теници да обиколят Земята, за да не забравят някого.
И обиколиха пратениците Земята. И не откриха нито един човек забравен.
И преди да се качат на последния кораб, пратениците минаха през село Долно Изнанагорнище, България, Ев­ропа.
И там видяха трима старци, дето бяха останали.
И ги поканиха пратениците на корабите да тръгнат с всички към Новия свят и Новия живот.
И първият, когото поканиха, хвърли камък по тях и рече:
– Махайте се оттук, проклети империалисти! Бай ви Иван тук се е родил и тук ще остане до пълна победа на Комунизъма!
И вторият, когото поканиха, замахна със сопа по пра­тениците и рече:
– Махайте се оттук, комунисти мръсни! Бай ви Стоян тук се е родил и тук ще остане до пълна победа над Ко­мунизъма!
И третият, когото поканиха, както се печеше на слън­це на мегдана, отвори едното си око и попита:
– А там дето ще ме водите, ток безплатен ще има ли? Убаво! А социални помощи за нашето брата ще давате ли? Убаво! А кифтета безплатни ще давате ли? Е, убаво! А за безработни чиляци по колко пара е надника? Аа-а-а-а!!! Щом всички там ще работят, аз оставам тука! Тука съм се родил и тука съм си добре!
И наведоха глави пратениците, и си тръгнаха тъжни и неразбиращи.
И вървяха и се обръщаха назад, а след тях тримата старци ги изпровождаха.
И размахваха сопи, и хвърляха камъни, и псуваха гръмогласно. И не желаеха Нов живот, защото бяха щаст­ливи с единственото нещо, което ги свързваше и крепе­ше. Имаха си омразата достатъчно, че и в повече...
И беше лето 2099-о...
И човечеството напусна Земята...
И полетяха корабите към Новия дом и Новия живот...
И само в село Долно Изнанагорнище, България, Ев­ропа, останаха трима старци...
И дойде лето 3000-но...