Преди много, много време в едно далечно Царство живеел един Цар. Царят си имал име, което тогава всички в Царството знаели, но днес никой не помни. Всъщност дори и във времената, в които царувал, повечето хора забравяли името му. Наричали го просто Царя или Ваше Величество.
Много хора не знаели името на Царя, но познавали лицето му. То било на портрети, окачени навсякъде, а и ликът му бил върху всички монети, които имало в Царството.
Хората познавали Царя си, не само от портретите и монетите. Много от тях го познавали лично, защото обичал да се показва, а и да се меси във всички работи, които се случвали в Царството.
- Прекаляваш! - карала му се често Царицата. - Не е нужно да бъдеш навсякъде и да взимаш решения за всичко в това Царство. Назначил си хора, да вършат работата вместо теб и им плащаш богато и пребогато. Престани да си губиш времето с глупости и поне днес се постарай, да не закъсняваш за вечерния бал.
- Вярно, че съм назначил хора, обаче бъркаш, че не трябва да се меся. - отвръщал Царят. - Ако не съм аз да контролирам и издавам заповеди, Царството ще се срине за седмица. Без мен никой нищо не може да свърши. А за бала, ще закъснея и тази вечер. Ако не проверя всичко по организацията му, ще бъде пълен провал. Първо, трябва да проверя, дали всички гости са поканени. Второ, трябва лично да разпоредя на готвачите, какво да приготвят. Трето...
- Трето и четвърто! - прекъснала го Царицата. - Нищо няма да се промени от твоята намеса! Само си губиш времето. Дори ако изчезнеш за цяла година, никой няма да усети.
- Не е така! - ядосал се Царят. - Ако ме няма дори за ден, всичко в Царството ще е с лавата надолу. Ще ти го докажа!
Рекъл Царят и решил наистина, да покаже на всички, че без него не може. Преоблякъл се в чужди дрехи и се измъкнал тихо от двореца. Скрил се в дома на един приятел от детинство и го заклел, да не казва на никого, къде е.
Минал ден, минал втори, минала и седмица. Царят всеки ден прекарвал на прозореца и непрестанно наблюдавал улицата, но там нищо ново не се случвало. Хората всеки ден правили едно и също и не личало да са разтревожени, тъжни, объркани или безпомощни. Не издържал Царят, маскирал се и излязъл навън.
- Чухте ли, какво се е случило? - запитал той първия срещнат минувач. - Говори се, че Царят е изчезнал. Не случайно всичко в Царството е толкова объркано. Тежко на всички ни!
- Не съм чул да се говори, такова нещо! - отвърнал минувачът. - Колкото до объркването, днес ми взеха данъците и останах без пукната пара. С Цар или без Цар, нищо в Царството не се е променило.
Царят махнал с ръка и влязъл в един магазин.
- Чухте ли какво се е случило! - запитал той продавача. - Говори се, че Царят е изчезнал. Сега ще настъпи хаос и тежко на Царството.
- Глупости! - засмял се продавачът. -Царят сигурно си е в двореца, а никакъв хаос не ни заплашва. Хората си пазаруват нормално и ще го правят винаги, независимо дали има Цар или няма.
Царят излязъл отново на улицата и почти се сблъскал с един дългогодишен негов слуга, който за щастие не го разпознал.
- Чухте ли какво се е случило? - попитал Царят слугата. - Говорят, че Царят бил изчезнал. Какво ще правим сега?
- Не съм чул, да е изчезнал! - отвърнал слугата. - Вярно, че не съм го мяркал от седмица, но може да е на лов или просто да си почива. Пък и да е изчезнал, не ме интересува. С Цар или без Цар, животът ми няма да се промени. Заповедите ми дава Личния ми началник, а заплатата ми изплаща ковчежникът. Виж ако ковчежникът изчезне, нещата наистина ще станат лоши за Царството.
Прибрал се Царят в Двореца и отишъл право при Царицата.
- Права беше, че никой не се интересува от мен. Ненужен съм за всичко и за всички! Чудя се дали още утре, да не се откажа от трона. О! Точно това ще направя!
Решил Царят и го направил. Не го спрели нито молбите на Царицата, нито сълзите ѝ. На другият ден събрал най-близките си съветници и им обявил, че се отказва от трона.
- Така и така, всичко се случва без мое участие и не съм нужен на никого, в това Царство. Поне ще правя, каквото искам и няма, да си губя времето. Но какво правите?
За изненада на Царя, всички присъстващи се проснали по очи и започнали, да го умоляват, да остане на трона. Всички в един глас го уверявали, че е незаменим и без него Царството ще пропадне.
- Не разбирам! - зачудил се Царят. - Хем съм ненужен, хем съм незаменим?
- Ами лесно е, Ваше Величество! - засмял се Шутът. - Наистина сте ненужен, защото всеки в това Царство, знае какво и как да прави. Дори когато се месите, пак накрая нещата стават, както трябва, а не както Вие сте ги замислили. Незаменим сте обаче, когато нещата не вървят. Тогава, кой по-добре от Вас, може да бъде нарочен за виновник? Незаменим сте заради това!
Няма коментари:
Публикуване на коментар