Имало едно време, някъде накрая на света не едно, а цели две Царства. Всъщност Царствата по онова време били повече, но за днешната история са важни само тези двете.
Двете Царства имали обща граница, но не били добри съседи. Воювали помежду си откакто помнели историята си. Някои казвали дори, че Царствата и преди това са воювали и може би били прави.
Войната никога не била спирала нито за ден и макар през повечето време, истински военни действия не се водели, жителите на двете Царства ставали и лягали с последните новини от военната зона.
Никой не знаел кога е започнала войната, но това било по-малкия проблем. По-големият проблем бил, че никой не знаел защо е започнала войната.
Всяко от Царствата твърдяло, че другото е виновно и е започнало първо. Всяко Царство твърдяло, че правото е на негова страна и ще воюва до деня, когато ще победи окончателно и завинаги. Всяко Царство мразело другото повече от всичко на света.
Да, хората от двете Царства се мразели и то до такава степен, че не искали да знаят нищо едни за други. Хората от двете Царства, дотолкова се мразели, че били готови на всякакви жертви в името на войната и бъдещата победа. Не ги интересували разходите, вдигането на данъците и жертвите, щом те били в името на очакваната от векове победа.
Всъщност двете Царства не се различавали едно от друго. Хората в тях също си приличали много. Имали много общи неща и нищо, което да ги разделя освен войната.
Хората обаче не виждали и не разбирали това. Ако някой случаен пътник имал неблагоразумието да сподели подобно мнение, бивал жестоко наказван и ако имал късмет, го изгонвали завинаги далеч от Царствата. Ако пък нямал късмет...
Войната била вечна или поне така вярвали всички хора в двете Царства, докато един ден не се случило нещо, което ги накарало за миг да погледнат в друга посока.
От Изток към царствата идвала огромна армия от варварски племена, които подчинявали всяко царство по пътя си. Били жестоки и многобройни и нито едно от двете Царства не можело да ги спре само. Само ако обединели силите си и действали задружно, имало шанс да отблъснат нашествениците и да се спасят.
Тази опасност станала причина за нещо нечувано в двете Царства. За първи път в историята им, Царете и най-умните им съветници се събрали на едно място. Не само се събрали за първи път, а и за първи разменили нормални думи вместо стрели и обиди. Събрали се, за да обсъдят какво да правят, за да се спасят от общата опасност.
- Малко съм объркан от днешната среща. - започнал Царят на едното Царство. - Свикнал съм, да ви приемам, като врагове и това трудно ще се промени. Войната между нас е вечна или поне докато някое Царство не победи. Проблемът е, че може би сме изправени пред голяма опасност. Ако варварите ни нападнат с Царствата ни е свършено.
- Аз също се чувствам странно. - рекъл и Царят на второто Царство. - Свикнал съм да ви приемам, като врагове с които трябва да се говори само с оръжията, а сега се налага да действаме заедно. Все пък мисля, че няма друга възможност. Нека забравим войната, да се обединим и да посрещнем общия враг!
- Съгласен съм! Нека забравим войната помежду ни! Казано е, че няма вечни врагове и приятели.
- Ама вие луди ли сте? - скочили царските съветници от двете Царства. - Как така ще прекратим войната? Тя е вечна и е най-важното нещо, върху което се крепят Царствата ни!
- Така е! - потвърдил единият ковчежник. - Ако прекратим войната, как утре ще оправдаем предстоящото вдигане на данъците? Как ще приемат хората новия данък върху въздуха, който дишат? Няма вечни приятели и врагове, но интересът ни от тази война е вечен!
- Замислете се и за друго! - взел думата един стар генерал. - Ако войските ни воюват заедно срещу варварите, как утре воините ще се изправят едни срещу други? Няма ли вместо това да се обърнат срещу хората, които ги карат да воюват помежду си? Няма ли да се обърнат срещу нас? Няма вечни приятели и врагове, но интересът ни от тази война е вечен!
- Няма вечни приятели и врагове, но интересът ни от тази война е вечен! Така е! - съгласили се и Царете. - Варварите могат да дойдат, могат и да не дойдат. Могат да ни покорят, но могат и да не го сторят. Ако спрем войната обаче с нашите Царства е свършено! Тази война е вечна, като интересите ни! Тя е единственото нещо, което може да ни обедини. Да пием за войната! Да пием за вечната война и вечните ни интереси!
Имало едно време, някъде накрая на света не едно, а цели две Царства. Всъщност Царствата по онова време били повече, но за днешната история са важни само тези двете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар