Силният удар го завари неподготвен и го просна на пода. Очакваше нормалното леко разтърсване, при навлизане в атмосферата, но това приличаше повече на удар в стена.
- Компютър, какво става?
- Извинете ме! Бих се заклел, че ъгълът за влизане в атмосферата е точен, но изглежда съм объркал. Ще коригирам данните и ще...
Последва нов удар, а след това светлините на кораба угаснаха. Когато отново стана светло, всичко беше в безпорядък. Изправи се с мъка на крака и се опита да се добере до командния пулт.
- Компютър, да ме убиеш ли искаш?
- Името ми е Тери! Не е лошо понякога да го използвате. Психолозите казват, че това е добре за обстановката на борда. Не трябва да се тревожите, но управлението вече е извън моя контрол. Работя, да го възстановя, но ще трябва, да се откажем от мисията. Нещо не ни пуска долу. Или някой.
- Аз ще поема управлението ръчно, а ти провери отново данните и докладвай.
- Няма защо да проверявам. Данните са точни. Почти земна атмосфера. Спокойна и без видими следи от силни ветрове и бури. Гравитация близка до земната и наличие на живот, но открих само растения. Бих казал, че с изключение на минимални разлики, това е доста сполучливо копие на Земята, където ще се върнем скоро. Само да не беше тази проклета мъгла. Покрива всичко и е толкова гъста, че видимостта е не повече от метър.
- Копие на Земята, казваш! Така говореше и при предишната мисия, а едва не загинах от „незначителните“ разлики в атмосферата ѝ. Ще поема управлението ръчно, а ти провери още веднъж данните.
Само че, дори и ръчното управление не работеше. Не можа да се свърже и с Центъра. Оставаше само да чака, Компютърът да оправи повредите или да развали окончателно всичко.
- Докладвай, де! Защо се бавиш?
- Имам една добра и една лоша новина! Лошата е, че сами не можем да отстраним повредите. Добрата е, че няма да се разбием в планетата. Не зная, как е станало, но преминали атмосферата и в момента висим на петдесет сантиметра от повърхността ѝ. Поне засега сме в безопасност. Какво да предприема сега?
- Опитай се да възстановиш връзката и ако успееш, изпрати сигнал за помощ. Аз ще сляза да огледам, но няма да се отдалечавам много.
Мъглата беше по-гъста отколкото си представяше. Сигурно беше ден, но слабата светлина не идваше отгоре, а сякаш самата мъгла я излъчваше. Не беше нито студено, нито топло, а не усещаше и влагата, която очакваше.
Опита се да различи нещо и за своя изненада успя. Видя или поне му се стори, че вижда силуети, приличащи на дървета.
Избра случайна посока и направи няколко крачки с протегната напред ръка, докато докосна едно от тях. Кората беше гладка и топла, без следи от неравности. Напомни му за черния котарак, който обичаше да гали, когато беше дете.
Първите клони бяха ниско и различи листата. Нямаше вятър и бяха застинали, като мъртви. Това не беше нормална гора. Нямаше обичайните шумове и липсата на вятър не обясняваше това.
Протегна ръка и придърпа един клон, опипвайки листата му. Приличаха на истински, но когато отдръпна ръката си, клонът не се върна на старото си място. Остана странно изкривен, запазил положението, в което го остави. Откърши част от клона и го прибра за анализ.
Земята под краката му пружинираше сякаш вървеше по дебел килим. Беше плътно покрита с дебел слой мъх, от който също взе проба за анализ.
Беше се отдалечил много от кораба и за миг се притесни, че няма да може да го открие, но мъглата сякаш се разтваряше пред него и се завърна без проблеми.
- Е? Какво откри?
- Трудно е да го формулирам. И клончето и мъхта са поне на милион години. Сигурно ще живеят още толкова, защото не се променят или ако го правят, става много бавно. Трудно ми е, да нарека нещо, което не се променя живот, но със сигурност не е и мъртво. Бих го определил като съвършено подредена форма. Това важи за всичко на тази планета. Важи и за мъглата. Съвършено подреждане изискващо минимална енергия за поддържане на равновесието.
- Някакви идеи защо е така?
- Ентропията! В една затворена система ентропията нараства с времето, стремейки се да достигне максимална стойност, която отговаря на равновесието. Помните ли, че когато пристигнахме, не ни пуснаха тук? Мисля, че планетата е затворена система. Не зная, кой и как го е направил, но всичко тук е в равновесие и е било така от милиони години.
- Може би си прав, но само частично, Тери. Дори планетата да е затворена система, ентропията тук не е достигнала максималната си стойност. Ако беше така, тек нямаше да има живот. Нямаше да има нищо.
- О! Нарекохте ме с името ми, Джак! Благодаря! Прав сте, но може би просто това ниво са искали. Не малко цивилизации търсят пътища към вечния живот, а тук почти са успели. Само че, се чудя, защо ни пуснаха.
- Отговорът е в „почти“, Тери. Енергията им се изчерпва и им е нужна външна, за да запазят това състояние.
- Но ние не можем да им дадем достатъчно енергия, Джак! Освен... Не! Реакторът на кораба може да унищожи половината планета. Ще настъпи хаос и ще има повсеместни катаклизми. О, говорим глупости! Теории без покритие. Та ние дори не можем, да контролираме реактора. Ако някой искаше енергията ни, можеше просто да разбие кораба в тази проклета планета.
- Можеше, Тери! Само че, ти би ли го направил? Аз не!
- Джак! Нещо се случва. Имам контрол над част от кораба, а не съм правил нищо. О, вече всичко работи. Можем дори да излетим и да се махнем завинаги от тук. Дали ще ни пуснат?
- Да опитаме, Тери. Пусни двигателите и да излитаме!
Излязоха в орбита лесно. Дори не се наложи, да форсират двигателите. Сякаш самата планета им помагаше да си тръгнат.
- Зададох курс към Земята, Джак. Радвам се, че се прибираме у дома.
- Ха! За първи път виждам компютър, който страда от носталгия.
- А ти не тъгуваш ли, Джак?
- Не! Този курс ми е последен. Ще ме пенсионират, а на Земята няма нищо, на което държа. Приятелите измряха, а с роднините не се познавам.
- Най-вероятно ще пенсионират и мен. Заедно с кораба отиваме за рециклиране. Новите модели са по-добри. Много по-добри.
- Видя ли това, Тери?
Под тях мъглата покриваше планетата с плътна завеса, която отблъскваше дори лъчите на централната звезда. Беше неестествено равномерна и гладка и може би затова, единствената пролука толкова се набиваше в очи.
- Оттам излязохме, нали? Не се затваря. Сякаш ни чака, да се върнем.
- Сякаш ни кани обратно, Джак.
- Ами да го направим, Тери! Форсирай двигателя и задай курса. Двамата с теб сме само безполезни старци, от които никой повече няма нужда. Можем обаче да дадем нещо на тази планета. Можем, да дадем и дадем живот или каквото ѝ да е това, което е долу. Да го направим, Тери!
- Да го направим, Джак!
Няма коментари:
Публикуване на коментар