Имало едно време една малко царство. Царството било толкова малко и незначително, че дори не било отбелязано на картите, а името му знаели само хората, които живеели в него.
Царството било малко, незначително и бедно, но това не било най-голямата му беда. Най-голямата беда идвала от съседните царства, които винаги намирали повод да вгорчат живота местните хора. Със или без причина, с повод или без, съседите ограбвали и малкото, което царството имало.
Жителите на малкото царство не можели да направят нищо за да се защитят. Често обсъждали всякакви планове, но нямали нито силата, нито смелостта да ги приложат.
Един ден обаче една новина достигнала до границите на малкото царство и в нея жителите му видели надежда да променят живота си.
Зад девет земи в десета имало едно друго малко царство, което било почти като тяхното. Далечното царство било дори по-малко от тяхното, но с това завършвали приликите. Съседите на далечното царство никога не го нападали. Страхували се и дори всяка година плащали данък на Владетеля му.
Причината за това била не в царството, а в самия Владетел. Хората говорели, че е всемогъщ магьосник. Говорели, че можел да премества планини, да пресушава морета, да лети в небето, като птица, да предизвиква бури или суша, да превръща хората в камъни, а камъните в хора. Хората говорели още много неща за силите на Владетеля на далечното царство и славата му се носела по цялата земя.
– Това ни трябва и на нас! – зарадвали се хората в местното царство. – Трябва ни могъщ Владетел с невероятни сили, от когото всички да се страхуват.
– Точно такъв Владетел ни трябва! Всъщност трябва ни не самия Владетел, а силите, които владее. Ами, ако... – замислили се хората. – Ами ако помолил великият Владетел, да сподели поне част от силите си с нас? Ако се смили и го направи? Тогава никой няма да смее да тормози повече нито царството ни, нито нас.
Решили хората да пратят пратеници при Владетеля на далечното царство. Събрали колкото дарове могли, избрали все лични юнаци и ги изпратили да предадат молбата им.
Пратениците дълго пътували. Губили пътя и го намирали, прекосили планини, пустини и морета и един ден стигнали до далечното царство.
– Велики Владетелю! – поклони ли се пратениците. – Хората говорят, че владееш необикновени сили. Говорят, че можеш да преместваш планини, да пресушаваш морета, да летиш в небето, като птица, да предизвикваш бури или суша, да превръщаш хората в камъни, а камъните в хора. Говорят още много неща за силата ти. Молим те да споделиш с хората от нашето малко царство как правиш поне част от чудесата, с които си известен. Така никой от съседите ни няма да смее да ни безпокои и тормози повече. Ние сме бедно царство и нямаме много възможности да ти се отплатим. Даровете, които ти поднасяме са всичко, което имаме, но ако ни помогнеш, ще имаш към тях и нашата вечна признателност.
– Хм! – почесал се Владетелят. – Разбирам мъката ви и ако можех щях да ви помогна. Обаче, нещата не са съвсем такива, каквито си мислите.
– Какво точно не е така? – попитали пратениците. – Нима имаш още сили, за които не сме чули.
– О, не! Работата е там, че аз не мога нито едно от нещата, които хората говорят, че мога.
– О! Нима не можеш да преместваш планини? – попитали пратениците.
– Не мога да премествам планини! Не мога да пресушавам морета! Не мога да летя в небето, като птица! Не мога да предизвиквам бури или суша, не мога да превръщам хората в камъни, а камъните в хора!
– Ама как? – смутили се пратениците. – Нали хората говорят?
– Ами говорят си хората. Говорят, говорят, говорят. Какво мога да направя аз? По-лесно бих преместил планина, отколкото да променя нещата, които хората говорят. Пък и ми харесва!
– Хубаво, но ние какво да правим сега?
– Не зная! Всъщност, сетих се нещо. Хората говорят, че зад десет планини, десет пустини и девет морета оттук, има чудна страна, където живеят не хора, а Богове. Хората говорят, че Боговете били всесилни. Говорят, че можели да преместват планини, да пресушават морета, да летят в небето, като птици, да предизвикват бури или суша, да превръщат хората в камъни, а камъните в хора. Хората говорят за Страната на Боговете и за самите Богове още много неща, но сега не помня всичко. Можете да отидете там и да помолите тях за помощ.
– А сигурен ли си, че това е истина? Сигурен ли си, че Боговете могат всичко, което хората говорят за тях?
– Да си призная, не зная. – замислил се Владетелят. – Никой не е бил в тази страна и може дори да не съществува. Никой не е и виждал Боговете и не е бил свидетел на силата им. Обаче щом хората говорят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар