Седмицата 35

Идва месец с буквата „р“ в застудя. Застудя, но настроението ми се оправя. Може би септември ще е месеца, когато ще престана да отлагам решението на няколко малки проблема, които ме тормозят.


Напомниха ми за детството. Някога всяка есен искаха да предаваме определени килограми шипки. Сега май никой не се интересува от шипките.


Направих пореден неуспешен опит да спра цигарите. Купих кутията в понеделник и не я разпечатих до петък към обяд. От днес започвам нов опит.


Не бях обърнал внимание през колко метаморфози може да премине един бурен. Обикновен магарешки бодил, а е красив дори изсъхнал.


Красиви са и пеперудите, дори когато искат да се скрият.


Красиви са и залезите.


Мислех, че за насекомите цветовете са храна,


но очевидно дори изсъхналите ги приличат по някакъв начин.


За малко да забравя. Най-после кактусите ми цъфнаха за първи път тази година. Два бели с общо десет цвята и два розови с по един.

Няма коментари:

Публикуване на коментар