Или пък разцъфнал цвят...
Обаче, когато загубиш светлината, която те води...
Когато загубиш смисъла и виждаш само знаците, които повечето хора подминават....
Когато времето около теб се деформира, като капките след дъжда. Когато часовникът бърза да отброи часовете на поредния ден, който няма да запомниш, а си сигурен, че утрешният ще е същия.
Тогава започваш мъничко за завиждаш на охлювите. Завиждаш им, защото си имат всичко, което им е нужно. Завиждаш им, защото не мислят, кое е добро и кое лошо. Завиждаш им, защото могат да спрат времето, скривайки се в черупката си.
Завиждаш на охлювите, макар че знаеш, че хората понякога ги мачкат. Хората мачкат охлювите, не защото им пречат. Мачкат ги, не защото са лоши. Просто хората са такива. Мачкат всичко, до което се докоснат.
А, когато загубиш светлината. Когато разбереш, че не виждаш, не защото очите ти са отслабнали. Не виждаш, когато желанието за живот отслабва.
Тогава не ти е достатъчна красотата....
Не са ти достатъчни цветовете....
или детайлите....
Тогава търсиш нещо повече. Търсиш, без дори да знаеш какво и къде...
А после намираш или те намира и хубавото, ако му позволиш, ако си отвориш душата...
ОтговорИзтриванеУсмихни се, Влади! :) :) :)