Залезите винаги са тъжни. Тъжни са макар, че след тях идват часове на спокойствие и почивка. Спокойствие и почивка, които така ми липсват напоследък.
Не обичам залезите. Обичам изгревите. Зная, че всеки залез е са само предвестник на изгрева, но не ги обичам. Обичам изгревите.
Обичам изгревите макар, че са лъжовни. Красиви са, но след тях често идва буря.
А лятото е вече преполовено. Преполовено е и слънцето изгаря всичко.
Тук – там все още има закъснели цветове,
но краят на всичко живо е такъв:
Или такъв:
Само за пеперудите и още пролет. За красотата винаги е пролет и време за живот,
но не всяка красота е живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар