Мъглата, в която пътят е само напред, а утрешния ден не се вижда.
Някога, не много отдавна обичах изгревите, а днес се радвам на залезите и покоя, който носят.
Само че, понякога и залезите ги няма.
А лятото е още тук, но светлината не ме радва.
Не ме радва жегата, в която някои тепърва цъфтят,
но повечето цветове вече са мъртви.
Искам да съм невидим, като него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар