Представянето

Вече споделих снимките от представянето на Разказани приказки и приказни разкази във Фейсбук, но понеже ме питахте за подробностите, днес намерих време, да разкажа накратко.

Не обичам събития с много хора, особено ако аз съм в центъра на събитията. Приказките обаче го заслужаваха, престраших се и не сбърках.

Когато датата беше насрочена, вече дори не се притеснявах. Това, което чувствах беше нетърпение, да дойде деня на събитието. И той дойде.

Пристигнах половин час по-рано и в началото бях сам.

Знаех, че няма да е за дълго, но се сетих за статистиката на събитията организирани във Фейсбук и се засмях наум. Реално ако за едно събитие са поканени 1000 човека, 100 потвърждават, че ще присъстват, а отиват един. Пресметнато за това представяне, статистиката гарантираше, че ще има поне още един човек освен мен :).

Скоро обаче залата се изпълни и вечерта започна. Имаше много познати лица, но и непознати. Зная, че някои от гостите бяха дошли заради мен, но повече се радвах, че всички бяха дошли заради книгата.

Албена Ихтиманска, ръководител на Общинската библиотека и главен виновник за прекрасната вечер откри събитието и започна нещо, което няма да забравя.

Не беше от стандартните представяния с едни и същи банални думи. Зоя Станкова и Николай Войнов изиграха избрани от тях части от приказките. Направиха го по невероятен начин, който не може да се разкаже, а трябваше да се види. Бях щастлив, че представянето беше от тези прекрасни млади хора.

После Зоя каза няколко думи за книгата и по-малко за мен.

После и Албена каза добри думи и се случи неизбежното. Трябваше и аз да кажа нещо.

Не се панирах и не избягах. Мисля, че дори се справих добре. Не помня точните думи, които казах, но май не заеквах и речта ми беше сравнително подредена, за разлика от хаоса от мисли в главата ми и бурята от чувства в сърцето ми. Говорих за книгата, за думите, за словото и докосването между човек и книга, което всеки път е различно и не може да се опише.

След това Зоя и Николай изиграха още една приказка избрана случайно.

Свърши бързо и не болеше. Запознах се с нови чудесни хора, видях стари приятели, а книгата надявам се докосна сърцата и умовете на присъстващите.

Съжалявам само за едно. Не можах да обърна достатъчно внимание на всички, които дойдоха и бяха част от създаването на малък отрязък от време, който ще запазя в сърцето си.

Благодаря им! Благодаря и на тези, които не можаха да дойдат, а имаха желание!

Специално благодаря на Общинската библиотека, на Албена, на Зоя и на Николай!
Книгата тръгна по своя път и съм сигурен, че ще има много приятели. Днес ще изпратя поредните книги, а вече изпратих електронните варианти на първата книга и втората книга на пожелалите ги.

Това е. Вечерта приключи и от другия ден отново животът потече в обичайния си ритъм. .

Обичаен ли казах? О, не! Животът никога не е нещо обичайно. Той винаги е приказка, която още не е изживяна и разказана. Затова, нека продължим напред в приказката с името Живот.