Седмицата 45

Снегът се стопи и разбрах, че за да ти е истински топло, слънцето трябва да е в теб, а не в небето.

Видях, че на цветята не им трябва пролет за да цъфнат, а жаждата за живот е по-важна от сезоните.

Видях, че пеперудите още летят.

Видях, че едно и също нещо, може да е красиво и грозно.

Видях цветовете на есента.

Седмицата отмина изпълнена с приятни емоции. Доволен съм, но това вече е минало. Не искам да гледам назад. Там няма нищо важно. Важното е днес и утре. Искам...

Днес искам само едно – да се върна към обичайния си ритъм. Да се върна към нещата, за които нямах време в последните дни, месец, година.

Приказките са част от този ритъм, но ги пренебрегвах и се оправдавах с умора и липса на време. Те идваха, както преди, но аз отлагах да ги запиша. Отлагах и отлагах, докато те избледняваха и изчезваха заменени от нови, а аз отлагах да запиша и новите.

Ще се опитам повече да не го правя. Зная, че времето, умората и дори мързела са удобно извинение, но не искам някой ден приказките отегчени от чакане и от мен, да престанат да идват. Не искам...