Детската агресия

В последните седмици в медиите попаднах на поне два случай с проява на нечовешка жестокост от деца. Първият беше по-шумно разискван, но вторият беше не по-малко жесток.
Предполагам, че ще има и нови. Детската агресия е част от днешния ни ден, а като причини се изтъкват много неща. Като се почне от филмите и игрите, мине се през семейството, училището и обществото, та се стигне и до мъгляви световни тенденции.
Всъщност агресия в децата винаги е имало и ще има. Няма как да си кривя душата и да кажа, че сме били агънца навремето. Биехме се често и понякога имаше и сериозно пострадали. Не колкото сега, но и тогава някои си вдигаха самочувствието, като носеха ножове и боксове и ги използваха. Не всички бяха такива, но ги имаше. Забелязал съм и нещо друго- веднъж тръгнали по пътя на агресията спрямо другите, връщане назад няма. Поне аз не мога да се сетя, за някой, който се е излекувал.
Все пак разлики има. Изблиците на агресия се случваха по-рядко, но може би на първо място не е честотата на конфликтите. На първо място е степента на агресията. Днес тя е в пъти по-силна, отблъскваща и плашеща.
Друга разлика е в причината за конфликтите. Навремето се биехме, за да се покажем пред момичетата, да защитим приятели или да установим някаква йерархия в класа или на махленско ниво.
Днес тези причини остават, но към тях се добавят още. По-лошо е обаче, че днес към всяка от причините се прибавя и омраза. Омраза не към отделен човек, а към целия свят.
Не зная, откъде се появи. Някога ни учеха, че трябва да мразим половината свят. Да мразим онази другата половина, която не била класово осъзната.
Не успяха да ни научат. Дори и най-заслепените партийни функционери, не мразеха другия свят, а му завиждаха. Завиждахме, за колите, хубавите дрехи, музиката. Завиждахме за възможността им да пътуват където поискат по света. Завиждахме, но не мразехме.
Времената се промениха. Получихме възможност и ние да организираме живота си, както хората, на които завиждахме. Само,че не се получи.
Няма да се ровя днес в причините. Не, че не са важни, но по-важното е, че в резултат започнахме да мразим. Не някой конкретно, а целия свят.
Започнахме да мразим и пренесохме омразата и в отношенията между нас, а омразата и агресията са неразделни.
Днес когато се чудим и ужасяваме от това, в което се превръщат децата, няма нужда да се чудим кой е виновен за това.
За детската агресия, не са виновни филмите, игрите, семейството или училището. Не е виновна и държавата. Има само една причина и един виновник. Това е омразата, която е във нас самите.
Когато хората, които ни управляват, демонстрират на всяка крачка и във всяко изказване омраза това е пример за децата.
Когато на улицата най-честото, което виждат са изблици на омраза, дори при най-дребните конфликти, това е пример.
Заразно е, а както споменах в началото, веднъж покълнала в човек агресията и омразата, остават за винаги. Не се лекуват, не изчезват с възрастта, а се превръщат в модел за поведение. Превръщат се и в пример, за децата от следващото поколение.
Често чета, че като се сменят поколение или две, нещата ще се променят. Да, разбира се. Ще се променят, но не както очакваме. Агресията и омразата ще се разрастват. Ще се разрастват и ще стават все по-жестоки и плашещи. Ще се разрастват, защото все повече хора, ще могат единствено да мразят.
Красиво бъдеще ни чака, нали?