Шистов газ

Човечеството всяка година увеличава потреблението си на енергия, а източниците и запасите на суровините, които са ефективни и евтини намалява. В края на миналия век, поредица от прогнози твърдяха, че към 2020-2030 година наличните ресурси ще се изчерпат. Днес границите сигурно са отместени напред във времето, но на всички е ясно, че „обядът“ ще свърши някога.
Основните източници на енергия продължават да са нефта и природния газ. В стремежа си да задоволят търсенето, компаниите в бранша усилено работят за откриване на нови находища, защото старите се изчерпват. Дупчи се навсякъде, като се забравят или пренебрегват напълно рисковете. Увеличават се инцидентите и замърсяването на огромни площи, а „дребните“ аварии, дори не се броят. За заличаване на следите от всяко от тях обаче, трябва време много по-голямо от един човешки живот.
Америка дълго ще помни взривът в Мексиканския залив на сондата “Дийпуотър хърайзън” през миналата година, а сумата която ще изплати “Бритиш петролиъм” нито ще премахне щетите, нито ще гарантира, че това няма да се повтори. Печалбите в бранша са над всичко и нищо не може да спре компаниите.
България е от страните, които на практика напълно зависят от вноса. Нямаме големи залежи, но това не пречи изследванията и сондажите да продължават. Както навсякъде по света и тук основното е да се извлече максимална печалба с минимални средства, а възможните последици се пренебрегват.
Преди около година се заговори за нов източник на енергия- шистовия газ. Тогава не знаехме нищо, но днес вече и на децата е ясно, че дори да имаме залежи, евентуалния добив с днешните технологии е опасен и за хората и за околната среда. От тогава темата и протестите са периодични, но за разлика от темите за Белене и Южен поток, са встрани от водещите теми. Дори и много от блогърите, които не пропускат да коментират и протестират по актуалните и важни теми, подминават тази. Самият аз съм се отказвал няколко пъти да пиша по темата. Защо?
Има повече от една причина. Със сигурност причината не е в недооценяване на рисковете или незаинтересованост. По-скоро е лична своеобразна форма на протест, срещу цялото развитие на протестите и използването им за цели, далечни от проблемите. Протест срещу фалша и използването на горещи обществени проблеми за частните интереси на партии и отделни хора. Нека припомня историята, както я видях аз:
Първата реакция не беше от страна на родните екологични организации или пък български политици и общественици. Тя беше от руска страна и въобще не коментираше евентуалните рискове. Критиката беше срещу цената на добития газ и трудностите при добива. Това не ме учудва, защото безопасността и екологичната страна на въпроса, никога не са били нещо важно за която и да е компания в отрасъла. Независимо дали е руска или американска. Гледах клиповете за поражения и замърсявания в Америка при добива на шистов газ, но съм виждал подобни клипове и за дейността на руската компания.
Следващите, които яхнаха тревогите на хората, бяха от БСП. Темата беше удобна за използване в предизборния цирк. Веднага след изборите от ръководството на партията забравиха проблемите и страховете на хората, заемайки се да се боричкат за властта в партията. Докато обикаляйки страната, говореха колко опасно е сондирането, удобно бяха забравили за други проекти, започнати по тяхно време. Проекти, които са също толкова опасни и рискови. Излиза, че едно евентуално замърсяване е лошо нещо за хората в Добруджа, но е хубаво нещо за бургазлии? Или пък атомната централа в Белене, ще е здравословна за тамошните жители?
Следващите бяха екологичните организации. По-добре късно, отколкото никога. Само, че зная достатъчно за начините им на действие за да им имам доверие. Освен това, ако за хората четящи този блог, може да няма разлика между сондиране за природен газ и за шистов газ, за хората от тези организации би трябвало да има. Недопустима е да се подава невярна информация, с единствената цел, да се покажеш в новините.
През тази седмица се явиха нови „защитници“. Две партии, които имат катастрофални резултати на изборите, решиха и те да опитат да вдигнат шум. Отново единствено гонейки собствените си интереси, а не тези на хората, които ще носят последствията.
Така не става. Недопустима е използването на различни критерии за еднакви или подобни проблеми. Добивът на шистов газ по сегашните технологии е опасен, но не по-малко опасни са и стотици други производства, а за тях не се говори. Не се говори и за проблемите и замърсяването от сондирането и добива на природен газ в България, а ги има.
Нямаме механизми, които да спират нещата още преди да са станали. Нямаме и ефикасни механизми за контрол и наказание на нарушителите. Няма и да имаме, защото всичко е въпрос на пари и печалба. Дори и екологията се оценява в пари и възможна печалба.
Срещу това сме безсилни. Безсилни сме срещу, лицемерието на политици, срещу търгашеството на псевдо еколози. Безсилни сме срещу една система, за която сме единствено данъкоплатци и работна сила.
Безсилни сме, но ние сме си виновни. Виновни сме, защото позволяваме да ни използват. Използват тревогите ни, страховете ни и самите нас и го правят без всякакви скрупули. Защото хората, които яхват справедливите протести на разтревожени за бъдещето си хора, няма да живеят в Белене. Няма да почиват на замърсеното и бетонирано родно Черноморие. Домът им няма да е близо до някой работещ или изоставен сондаж.
Няма защо да се лъжем. Ще си имаме АЕЦ Белене и Южен поток, в България ще се сондира и ще се добива шистов газ. Това са пари и възможности за печалба на енергийната мафия, а другото е без значение.
Не е само тук така. Така е по целия свят. Преди година бях на семинар с представител на американска фирма, който с гордост обясняваше за поредните екологични промени в законодателството на САЩ. Всъщност промените, бяха насочени предимно към защита на интересите на американските фирми, а екологията беше фон. Протекционизъм, а не грижа за хората и природата. Същото е и в ЕС, Русия и навсякъде.
Може би ще има хора, които няма да са съгласни с написаното, но ако поне един човек се замисли, ще съм доволен.