Заветът на Кубрат

Хан Кубрат се стресна, отвори очи и се огледа. Напоследък често му се случваше да заспива внезапно. Годините си казваха думата.
Огледа синовете си изправени пред него и даде знак на слугите да сменят топлите камъни под краката му. Гепардът полегнал до трона се стресна, изръмжа леко, но и той беше на години и задрема отново.
Синовете му стояха с наведени глави след безуспешните опити, да счупят снопа от пръчки. Баян, Котарг, Аспарух и Кубер бяха все лични юнаци, но не мислеха. Алцек отново се беше запилял нанякъде и никой не знаеше къде е.
Кубрат протегна треперещата си ръка към снопа, развърза възела, а след това една по една, начупи пръчките.
– Не ме гледай умно, Баяне! И не се почесвай, все едно мислиш! Пръчките сами по себе си са слаби, но в снопа взимат силата на другите и никой не може да ги победи. Разбрахте ли бе, калпазани?
– Мъдър си, хан Ювиги! Разбрахме всичко  – отговориха вкупом синовете му.
Силите на хан Кубрат, го напуснаха и отново задрема, без да чуе отговора им. Синовете му се изнизаха на пръсти от шатрата и веднага се пръснаха.
– Мъдър е старецът! – си мислеше Баян. – Мълчи, мълчи пък изтърси нещо, точно на място. Разбира се, че е по-добре да биеш враговете си един по един. Не, че ме плашат и повече да са, но ако ги разделя, ще е по-лесно.
– Мъдър е старецът! – мислеше си Котарг. – Мълчи, мълчи пък изтърси нещо, точно на място. Значи, когато пиеш не трябва да смесваш питиетата. Аз пък се чудех, защо пиенето все ме побеждава.
– Мъдър е старецът! – мислеше си Кубер. – Мълчи, мълчи пък изтърси нещо, точно на място. Значи, повече жени събрани на едно място, означават неприятности. Ще държа моите разделени в различни шатри.
– Мъдър е старецът! – мислеше си Аспарух. – Мълчи, мълчи пък изтърси нещо, точно на място. Значи аз като най-малката пръчка, ще трябва да събера около мен, колкото се може повече други пръчки.

Скоро след това Хан Кубрат почина. Синовете му се разпръснаха веднага, всеки по своя път.
Баян замина да разделя Аварският хаганат, но не успя и стана пръчка в него. Котарг се пропи, събра сътрапезниците си и се засели около Волга. Научи месните да пият и до днес наследниците им само това правят. Кубер продължи да тича по жени. След като отскочи до Маджарско, привлечен от разказите за красотата на маджарска принцеса, жените му се разбунтуваха и го натупаха, което го успокои. Накрая се засели в македонския край. Жените там и до днес са запазили лютия нрав на куберовите жени.
Аспарух се помая, събра остатъците от ордата и потегли към Дунава. Така и не се разбра как стана, но византийските войски се оттеглиха и той основа държавата си южно от реката. Тук живееха славяните, остатъци от древните траки, византийци, хазари и още много други племена.
– Това е мястото! – каза си Аспарух.
Събра водачите на всички племена, посочи им наръч съчки и каза:
– Това сме ние! Като пръчките сме. Сами сме слаби, но заедно сме сила! Не ме гледай умно, Славянино! Да, ти дето се чешеш по главата. Разбра ли или не?
– Разбрахме те, хан Ювиги! – отговориха първенците и се оттеглиха, за да предадат напътствията на племената си.
– Хан Ювиги Аспарух ни каза: Не е хубаво да пием и да се веселим сами! – предадоха на народа си първенците на траките. – От днес нататък, когато празнуваме ще каним и другите племена. Колкото е повече сме, толкова ще бъде по-весело.
– Хан Ювиги Аспарух каза: Не е хубаво да те яздят много господари наведнъж! – предадоха славянските първенци. –По-хубаво е да са един по един, да ги сменяваме сиреч. Когато е един, можеш да го изтърсиш по-лесно.
– Този глупчо ханът, тръгна да ни обяснява нещо, което знаем от пеленачета – предадоха думите византийските представители. –По-лесно се лъже един човек, отколкото няколко наведнъж.
– Хан Ювиги Аспарух, каза: Не е хубаво да се краде само от едно място! – разтълкуваха думите му хазарите. – Трябва да е от повече места и така плячката ще е по-голяма и ценна.

Хан Ювиги Аспарух седеше в двореца си и се чудеше. Дали предаде правилно думите  на баща си и дали някой въобще ги разбра?
Бъдещето щеше да покаже.