Слепец

Слънцето бавно изпълзя над хоризонта и първите му лъчи, огряха самотна пейка в парка. Към нея от различни страни вървяха двама души.
-Добро утро! Днес е хубав ден. Вече усещам топлината на слънцето. Казват, че гледката, когато първите лъчи огряват планината, е прекрасна. Преливат се всички цветове на дъгата и всеки път е различно.
-Добро утро! Може и така да е. Ама гледането на изгревите е за хора без работа. Я да поседнем на пейката, че се уморих.
-Да поседнем. Усещам лъчите, които достигат до пейката. Слънцето е велико нещо. Казват, че е толкова ярко, че не можеш да погледнеш право в него, а лъчите му идват толкова отдалеч.
-Казват! Казват хора, които си нямат работа. Кой е луд да гледа слънцето. Пък ако толкова иска, поне да използва очила. За какво мислиш са измислени слънчевите очила?
-Може и така де е. Няма как да разберем. Чувстваш ли влагата във въздуха? Сигурно ще превали. Казват, че понякога след дъжд се появявала дъга. Била нещо невероятно красиво. Разноцветни, блестящи ленти през цялото небе.
-Празна работа. Какво ме интересуват някакви шарки в небето. Красотата не храни, а дъжда го мразя. Най-много мразя нощем да барабани по покрива и цяла нощ да ме държи буден. Е, вярно, че освежава въздуха, но само това не стига.
-Въздухът.... Казват, че няма цвят, но не го вярвам. Не може нещо, което съдържа в себе си толкова аромати, да е невидимо. Миналото лято бях на село. Излизахме на една полянка и прекарвах по цял ден там. Представях си танца на пчелите над дивите цветя. По цял ден, че и нощ, щурците пееха. Слушах песните и се опитвах да си представя какви картини са ги вдъхновили.
-Алергичен съм към пчели, а щурците ме дразнят. Не мога да спя от тях. По цяла нощ, такова едно монотонно скрибуцане. Бррр.... Само шумът на вълните ме дразни повече. Миналата година бях на море, а хотелът ми беше до плажа. Направо ужас!
-О, вълните... Слушал съм звука им. Различен е. Понякога нежен, понякога гневен. Казват, че вълните никога не се повтарят. Приличат си, но всяка е различна. Какво ли не бих дал, да ги видя някой ден, но уви. За на нас, слепите, това не е възможно... Не ти ли се иска понякога да не си сляп, поне за ден?
-Сляп ли! Кой ти каза, че и аз съм сляп? Ти като си сляп, това не ти дава право да обиждаш другите. Не стига, че си сляп, ами си и глупак! Глупак...
Слънцето се скри за малко зад един облак, а когато се показа, лъчите му огряха една пейка. На нея седеше самотен мъж и се усмихваше кротко. Гледаше право в слънцето, без да отмести поглед. Гледаше и се усмихваше. Какво ли виждаше?

13 коментара:

  1. Слънцето във душите на хората :)

    ОтговорИзтриване
  2. От слънцето не можеш да се скриеш. Можеш само да се правиш, че не го забелязваш. Както и за някои други неща. Всъщност измислените образи са винаги по-красиви. Шантава работа.

    ОтговорИзтриване
  3. Истината е само една, но подлежи на интерпретации. Не знам защо този текст ми напомня за нещо, което Камю казва по повод на една от книгите си:
    "Това е историята на един човек, който без героично поведение приема да умре заради истината. За мен героят не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който заслужаваме."

    ОтговорИзтриване
  4. Той вижда това, което ние зрящите често не виждаме потопени в задъханото ни ежедневие.
    Това ми напомня,че трябва да обръщаме внимание на малките неща и да им се наслаждаваме истински.

    ОтговорИзтриване
  5. Слепият има щастието да вижда всичко и то в детейли, дано и зрящият един ден прогледне.

    ОтговорИзтриване
  6. Тъжно Владо, тъжно. Хората са слепи, а слепите са всевиждащи, винаги е било така. Трябва да загубиш нещо, за да оцениш всичко останало.

    ОтговорИзтриване
  7. Това, което си мислех докато пишех текста беше, дали виждаме наистина това,което е или просто отражение на себе си. Ако е второто, всички сме слепци:(

    ОтговорИзтриване
  8. За съжаление - по мое мнение е второто.
    Пример -
    Двама души, приятели се срещат. Единия мисли лоши неща за хората, в частност и за приятеля си. Забелязва само недостатъците, дразни се скришом на всичко.
    Другия пък - обича приятеля си и общуването си с него. Забелязва междувременно и местата през които минават и хубавите неща в тях.

    Как смяташ - еднакво ли са прекарали деня си двамата!

    ОтговорИзтриване
  9. Jackie, различно естествено, но може ли да променим това?

    ОтговорИзтриване
  10. Не, разбира се! Нали има такъв афоризъм - в каквото повярваш, това ще ти бъде!
    Човек, който иска да живее в омраза - в такъв свят ще жевее. Всеки има право на избор!

    ОтговорИзтриване