Двамата мъдреци

Преди много години в една страна много, ама много далеч, живели двама приятели. Били умни хора и във времената ,в които живеели хората ги наричали мъдреци. Когато някой имал някакъв проблем, отивал при някой мъдрец, разказвал му неволите си и получавал съвет. Понякога хората се вслушвали в съветите, понякога ги пренебрегвали, а често и не ги разбирали, но друго си е да има някой, който мисли вместо теб.
Двамата приятели били различни хора. Живели далеч един от друг и се виждали рядко, но не се забравяли.

Единият живеел в двореца на владетеля. По цял ден се разхождал зад високите стени на палата, в чудна градина, където имало всичко от външният свят. Имало планини и полета, имало реки, езера и морета. Всяко дърво и цвете, всеки камък бил на специално подбраното за него място. Властвали хармония и красота. Мъдрецът съзерцавал красотата на малкия свят и се опитвал да вникне във всяко нещо, което виждал. Четял и книгите на много други хора живели преди него и записвал впечатленията и мислите си на снежнобели листа със специално златно мастило , оставащо непроменено за вечни времена. Пишел за всичко. Пишел за жаждата без да я е усетил. Пишел за страданието, без да го е преживял. Красиви думи наредени в красиви книги с корици от злато.
Понякога го извиквали в двореца и владетелят го питал за съвет. Винаги имал готов отговор. Бил вече записан от него или от хората живели преди него. Давал съвети и решавал съдбите на хора и светове и се гордеел с това.

Другият мъдрец живял в едно селце високо в планините, на края на страната. Всеки ден ставал в зори и изкарвал хляба с ръцете си. Сам изградил своят дом и животът му бил вечна борба с несгодите.
Вечер след тежък ден сядал сред хората, около огнището и слушал думите им. Ако някой го попитал за съвет му разказвал някоя история чута край огъня или преживяна лично. Помагал на човека да види желанията и мислите си. Не му посочвал пътя, а само посоката. Не решавал съдби и не осъждал никого. Не записвал нищо, но хората предавали думите му и понякога ги мислили за свои. Толкова обикновени били.

Веднъж годишно мъдрецът на владетеля отивал на гости на своят приятел. Качвал се в носилката със затворени прозорци и спуснати пердета и тръгвал на път. Не гледал през прозореца. Всичко, наоколо било записано вече в книгите, които бил прочел. Всеки завой и всяко дърво, всяка река и всеки град. Нямало да види нищо ново.

След седмица пристигал в малкото селце. Прегръщал приятеля си и започвали да говорят. Говори ли за живота и смъртта, за любовта и омразата, за небето и земята, за всичко което виждали и било невидимо.
Харесвал придворният мърдец мислите на приятеля си. Някои били близки до неговите, други се различавали, но описвали нещата от друг ъгъл.
Само едно не разбирал. Защо не били записани за да останат за вечни вречена. Хората, които ги помнели били нетраен материал.
Веднъж, когато се връщал към своя дом решил да запише чутото в този далечен край, но точно тогава един от носачите на носилката се спънал. Мастилото се разляло и заляло белите листа.
Думите останали незаписани.

След няколко години от далечни страни дошли конници. Унищожавали всичко по пътят си. Разрушили палатите, градовете и селата. Изгорили книгите, ограбили златото, а хората избили или пръснали по цялата земя. Опустяла далечната страна. Никой вече не си спомнял нито за владетелите, нито двамата мъдреци. Само хората пръснати по цялата земя повтаряли историите, които били запомнили край огньовете. Не помнили, кой ги е казал, но предавали думите. Думите не показвали пътя, а само посоката. Всеки имал избор да ги следва, допълва или отрича. Понякога ги записвали и тъй като не знаели автора ги наричали приказки, легенди, митове, поговорки.
Вече били на всички хора.

....

13 коментара:

  1. Няма по-голяма мъдрост от тази, съдържаща се в пословиците и поговорките! За всеки случай може да се намери подходяща. Улавям се, че много често прибягвам до цитирането на някои от тях. Може би това се дължи на годините ми...Не знам, но съм любителка на тези мъдрости.
    Много добре си го описал. Вторият мъдрец е бил наистина такъв, разбирал е човешката душа. Вярвал е в човешката памет. Правил го е от любов към тях. Мъдростите, подарени на хората, не се забравят!

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  2. на Павел Борисов Николов и krotalka
    Написах я провокиран от един разговор провел се под формата на коментари под друг мой постинг. Стана въпрос за китайските мъдрости. Мисля,че в повечето от тях е обърнато повече внимание на формата на написване, а съдържанието е само допълнение. Докато в устните предания е обратно.

    ОтговорИзтриване
  3. Verba volant, scripta manent са казвали латините :), но и аз мисля, че родовата памет е по-силна и... по-ефективна :)

    ОтговорИзтриване
  4. на slavuncho
    Защото е изстрадана и проверена през поколенията:)

    ОтговорИзтриване
  5. Едното се пази от хартията, другото, прерърпяло проверката на времето се пази в умовете на хората. По сегашните български земи, траки и славяни традициите и религията били предавани устно. Писмото което траките имали го ползвали единствено за счетоводство.

    ОтговорИзтриване
  6. Писането и четенето е хубаво нещо.Не ги отричам, но и там оцелява само това, което е искрено и изстрадано.

    ОтговорИзтриване
  7. Прочитайки тази басня, бях вдъхновена да пресъздам една друга в рими!:))))
    Благодаря за вдъхновението!

    Мъдростта според мен винаги се раждаа след преживявания и опит, чуждия опит учи, но не води до помъдряване.:)))))

    ОтговорИзтриване
  8. paty, ще я чакам с нетърпение. Хубаво е когато стават такива неща.И на мен ми се е случвало. Един от постингите тук - "Мъжете никога не плачат" написах като допълниние към едно прекрасно стихотворение. Дал съм и линк към него в постинга. Прочети го. Essy пише неща, които винаги могат да те "хванат"

    ОтговорИзтриване
  9. Започвам да се колебая дали постингите в този блог са по-стойностни, или коментарите... :))
    Сериозна работа!
    Поздравления и за текста с песента на Висоцки. Може би музата наистина идва, присяда за малко и си отива, а някои творци й дърпат римите "до скъсване". Други "глашатаи" пък влизат в ролята на нейни палачи. А Тя е жена все пак. Своенравна, дръзка, претенциозна...
    Защото малко са слугите, които "премитат храма на изкуството", както отбелязва за себе си Великият Борис Христов.
    Съжалявам, че се откроних. Идеше реч за китайските поговорки. :)

    ОтговорИзтриване
  10. на Гичка Граматикова
    И двете неща са еднакво важни.Съжалявам, че съм включил модерация на коментарите, но наскоро прехвърлих повечето постинги от друго място и само така, мога да видя и отговоря на нов коментар под постинг на задна страница.Искам да отговоря на всеки и да се получи разговор. При прехвърлянето загубих и много коментари, които допълваха постингите и бяха част от тях.

    ОтговорИзтриване
  11. prabulgarite sa bili kato tozi ot madrecite deto giveel izvan dvoreca. I cialoto im povedenie megdu tiah i s drugite narodi svidetelstva za tova. Ne naprazno gi nari4at ezi4nici- t. e hora, na 4ieto poslanie vse pak iavno e obarnato vnimanie, no se zabeliazva, 4e to e predavano NE po pismen na4in. drug vapros e tova kakav drug smisal mu vlagat vizantiicite- ezi4nik= prost, neobrazovan, neznae6t. No pak ima i drugo- korenat na BULGAR e B- u- G ar t.e B О/У или Ъ ар е само наставка- пример- картечАр, мелничАр,хлебАр итн. От ГосподАр БугАр е остана;о в славянските езици- господ Б-г. Пример в хърватски и сръбски се наричаме Буг- ар-и т.е Л то е отпаднало.

    ОтговорИзтриване
  12. Притчата ме плени не само със сюжета,но и с начина,по който е написана,не намерих нито една излишна дума,а мъдростта според мен е извора на живота,дали е написана или устна тя е опита на тези преди нас и само някои от нашите съвременници се докосват до нея,за съжаление.Успех

    ОтговорИзтриване