Смъртта не е страшна

Връщам се уморен от работа. Настроението ми е лошо от сутринта, а и калните улици с бясно движещи се коли, допринасят още повече. Завивам за последен път, преди моята улица, но една снимка на стълба ме връща назад. Познат човек, няколко години по-млад от мен. Работехме преди години заедно. Починал е през есента, а аз дори не съм разбрал. Бяхме просто познати, но напоследък все по-често виждам такива неща.
Когато бях дете за първи път се срещнах със смъртта, когато почина дядо ми. Не мога да определя чувството, което изпитах. Бях объркан и тъжен, но не разбирах, какво е станало. Възрастните се опитваха да ми обяснят по различни начини, но само ме объркваха повече. Разбрах само, че един човек, когото обичах няма да е повече до мен.
Сигурно мисълта ме е занимавала повече. След месец започнах да се будя уплашен и объркан. Сънувах кошмари в, които смъртта идваше, като ужасен демон и ме отнасяше на ужасни места. Не казах на никой, а и кошмарите изчезнаха безследно след месец, оставяйки ме още по-объркан. Сигурно на всяко дете се е случвало.
Не знам, не съм говорил с друг за това. Сигурно е нормална реакция при среща с нещо непознато и необяснимо.
По-късно се случи така, че срещнах смъртта. Погледнахме се в очите и не се уплаших. Нямаше от какво. Там нямаше нищо. Пусна ме и отмина. Остави само спомена, който се опитвах да забравя, заради близките си, но още помня. Преди около два месеца записах всичко. Спомен, който споделих само с няколко човека, но реших да оставя за себе си. Не искам да обяснявам на никого, или да споря с хора, които не са го преживели.

Нямаше да пиша по темата, но вчера прочетох един постинг, който е също на тази тема. (ТУК) Авторът разглежда нещата под друг ъгъл, но е прав, че страхът от смъртта не е нещо, което трябва да определя начинът ни на живот. Ако трябва да се страхуваме, наоколо има много по-страшни неща. Според мен това, което ни плаши не е нашата смърт, а възможността това да се случи с наш роднина, приятел или познат. Раздялата с тях е по страшна от нашата смърт. Не можем да го върнем.
Срещал съм хора, за които животът е непосилно бреме. Носи им само болка, самота и огорчения. Хора ,които биха посрещнали смъртта с облекчение. Като избавление и утеха, без страх. Само, че и най-отчаяният човек намира нещо, което го свързва с този свят и това обикновено е друг човек. Тук го задържа обич, а не страх.

Може би съм щастливец. Не всичко в живота ми е наред, но още намирам радост в живота си. Не съжалявам за миналото и не мисля много надалеч в бъдещето. Радвам се на днешният ден, такъв какъвто е и се надявам да посрещна и утрешният. Не със страх, а с обич към живота.

Мислейки за смъртта можем да забравим да живеем, а животът ни е твърде ограничен, за да го пилеем. Не знаем кога ще е краят. Преди време попаднах на един клип, който ме увери, колко грешно е да си правим планове.
Гледката е ужасна, но всеки ден сме заобиколени от по-страшни неща. Това е само по-зрелищно.



....

17 коментара:

  1. "Само, че и най-отчаяният човек намира нещо, което го свързва с този свят и това обикновено е друг човек. Тук го задържа обич, а не страх."

    Невероятно попадение,krizt.Никога не съм се страхувала от своята смърт,но изтръпвам всеки път,когато се гледаме с нея в очите,когато иска да ми отнеме някого...а това през последния месец и половина ми се случва много често..А не е ли сънят една малка смърт ?

    Откъс от филма "Ghost" /"Дух"/

    http://www.youtube.com/watch?v=XUmWudcBg2w&feature=related

    ОтговорИзтриване
  2. Съвсем нормална реакция. Вече толкова приятели и близки си отидоха, че изпитвам злоба към смърта при поредната загуба. Ядосвам се, че нещата не могат да се променят...Не се страхувам вече толкова от нея, страх ме е от други неща. Страх ме е да не се разболея и да дотежа на близките си. Страх ме е от болката ако това се случи...
    Изживените години си казват думата.

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  3. scarletpearl,
    сънят е неща временно.От там можеш да се върнеш.По-скоро бих го определил, като пътуване.

    ОтговорИзтриване
  4. krotalka,
    Аз съм късметлия за сега. Загубил съм много малко любими хора, но напоследък това става все по-често.И аз се ядосвам,че не мога да променя нищо. Бих дал години от моя живот за да го предотвратя,но не може.

    ОтговорИзтриване
  5. Проблемът е, че не е съвсем сигурно какво става след смъртта. Може да няма нищо и това е оптимистичният вариант. Може да е като в хубав сън, а може да е и като в лош...

    ОтговорИзтриване
  6. Иска ми се да вярвам, че съществува прераждане, но...песимиста в мен взема превес. Все пак се старая да живея така, че хората, които си спомнят за мен, след като си отида, да кажат - "Бог да я прости, липсва ми". Казвам го за няколко човека, които наистина ми липсват. Улавям се, че ми се иска да са до мен в определени моменти.

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  7. на ekaterina vitkova
    Аз си имам някаква теория за себе си, но не мисля,че това е важно. Животът ми е тук и днес с хората, които обичам.

    ОтговорИзтриване
  8. на krotalkа
    Идеята за прераждането привлича много хора.Може би причината е,че всеки оставя след себе си недовършени неща.

    ОтговорИзтриване
  9. Близост в усещането за света откривам.
    Хрумва ми да споделя две неща. Когато преди много години почина дядо ми(била съм около 9 годишна хлапачка), си спомням каква беше реакцията на децата, с които играех на улицата. Когато им съобщих вестта всички придобихме угрижени физиономии, помълчахме няколко минути, в които аз се чувствах много по-голяма от тях, и дори някак по-важна, странно защо. Странно е, че дори си спомням всичко това:(
    Днес имам една "грижа" за собствената си смърт и тя е, че искам да наблюдавам церемонията след нея:(
    Ели

    ОтговорИзтриване
  10. Ели, за съжаление е невъзможно. Всъщност церемониите не са ми приятни. не зарази мъртвите, а заради живите.

    ОтговорИзтриване
  11. Раждане - Живот - Смърт - това е естественият кръговрат. Когато загубиш близко същество, усещането за загуба и невъзвратимост е по-силно и безпощадно от страха от смъртта; що се отнася до мен самата този страх го загубих напълно - на два етапа, но много отчетливо.
    Церемониите са необходими на живите - за да направят за последно сбогом и на прощаване, още нещо за онзи, който вече не е до тях.
    Иска ми се да има прераждане, понякога дори го вярвам.
    Сега за клипа - да, имало е и в миналото такива епизоди, дори ако приемем за верни твърденията, изразени в шумерските глинени плочки, и тези на Зекария Сичин, който им дава нов прочит в поредицята му "Хрониките на Земята", самата Земя е резултат от такава космическа колизия - остатък от планетата Тианмат, която след сблъсъка се е разделила, в резултат на което се получава: днешната Земя, спътникът й Луната и Астероидния пояс. Податки за това Сичин намира и в Библията.
    Докато гледах клипа си мислех - ей, хората, които се опитват в алчността си, чрез агресия и презрение към останалите същества на този свят, да заграбят колкото се може повече богатства и имущества, какво ли ще ги правят, ако подобно нещо стане отново? Дали ще им помогнат? А такова нещо не е изключено...
    Малинита
    (извинявай, нямам профил от изброените)

    ОтговорИзтриване
  12. на Малинита
    Няма да помогне. Няма и да направи животът им по-щастлив. Само ще отнеме от времето им, през което могат да споделят радостта от живота с близък човек.

    ОтговорИзтриване
  13. Професията ми е такава, че многократно съм срещала смъртта, но в очите на другите. Хората реагират различно. По-интелигентните понасят по-стоически и филисофски раздялата с живота. Едни се борят със смъртта, други се предават, трети просто нямат избор. По- примитивните хора обаче по- трудно приемат и понасят смъртта, както и раздялата с близките си. Именно страхът от смъртта, поражда и религиозните чувства у хората.
    Прераждане...какво прераждане, когато знаем, че плътта е тленна, разгражда се и блогодарение на червеи, насекоми и гризачи се превръща в тор. В Библията се казва, че сме създадени от кал. Само че, не сме се родили от калта, а се превръщаме в кал, но такива са били познанията на хората в ония векове.
    Като дете, когато почина братчето ми, а майка ми полудяваше от мъка я попитах:"Ти знеше ли, че и аз някой ден ще умра? Тогава, защо си ме родила, за да умра ли? А си можела и да не ме родиш, нали? Значи ти не си ме обичала още преди да ме родиш, щом въпреки това си ме родила"...
    Нашите ритуали са гадни, хеле пък тия некролози,
    които висят като парцали навсякъде около нас...
    Още по- гадно е пък като стърчи част от некролог,
    върху който е залепен друг...Из града ни има безкрайни стени с некролози, от които ни гледат хора всякакви,гледаш млад човек, зачиташ се и разбираш, че е на 80-90г, при това умрял преди 20-30,че и повече години...Тези гледки може да са утеха за близките, но е подтискащо за живите.
    Трябва да се научим да приемаме естеството на нещата. Смъртта е също толкова естествена и неизбежна като раждането.Не съм видяла красиво и безболезнено раждане. Същото е и със смъртта.

    ОтговорИзтриване
  14. Смъртта може да победи живите но не може да победи живота.
    Всеки живот който сте дали е своеобразна победа над смърта за това правете деца ... те осмислят живота ни ... чрез тях побеждаваме смъртта ...

    ОтговорИзтриване
  15. Здравейте , аз съм Пламен . Преди години срещнах смърта . Бяха ме изписали от болницата да си умра в къщи , но Бог реши аз да живея . Смърта не е страшна . Тя е красива личност с много добро в себе си . Прегръща те с любов и светлина и ти се чувстваш прекрасно и се чудиш защо хората около теб плачат и тъжат . Искаш да им обесниш , но те не искат да те чуят или по точно разберат . Оставете мъртвите ( по скоро по живите от нас ) да продължат своя път и бъдете сигурни те бдят над вас и много искат да спрете да страдате за тях . Един ден ще ви посрещнат и ще бъдете пак заедно .

    ОтговорИзтриване
  16. imam chuvstvot che sam nai neshtastniat chovek
    az biah izostavena ot rodi telite si na ulicata no slava bogu che edin dobrodushen starec
    imah chuvstvoto che shte umra no ne stana
    blagodaria na bog
    kristina

    ОтговорИзтриване
  17. Колкото и страшен и ужасен да е човешкия живот и колкото и да желае дадения човек да умре повярвайте ми смъртта пак е страшна по ред причини:неизвестност,физическа болка и много други специфични за отделния човек неща, но това може да означава само,че човек не би посмял да се самоубие от страх но не би престанал да се моли за нея и би я прегърнал през зъби и страх желаейки я въпреки страха си когато тя се появи на прага му за него самия,защото живота и бъдещето могат също да са много страшни дали повече или по малко не знам, но в повечето случаи много по продължителни.

    ОтговорИзтриване