Дневникът на Голямата Стъпка

Начало

Днес срещнах Зеленото човече. Хич не ме впечатли. Едно такова слабо с голяма глава и представете си с нито един косъм по тялото. Грозна гледка.
Не съм го търсил, то само ме намери. Тъкмо пращах имейл на една моя позната в Северна Америка, а нета взе, че прекъсна. Усещам, че някой ме гледа. Вдигам глава и насреща ми –Зеленото човече. Гледам, го аз и то ме гледа. Нещо в главата ми забръмча и разбрах, че ми говори. Не чух нищо, но съм прочел тук там нещо и разбрах, че използва телепатична връзка. Поздрави най-учтиво и без да съм му дал думата ме засипа с информация.
Идвало от много далече. Планетата му била на 200 светлинни години от Земята. Много красива била, цялата в черно и бяло, като шахматна дъска. Преди известно време нарушило правилата и за наказание го пратили да търси разумен живот в далечните краища на галактиката. Това било най-страшното наказание при тях, защото всички знаели, че по тези места разумен живот не може да съществува. Условията не били подходящи и дори да се случело чудо, разумът щял да загине за някакви си 5-6 милиона години.
Не каза как е пътувало, но пък и не се заинтересувах. Изправих се гордо и го поздравих с „Добре дошъл!”, както е редно. Попитах го, не се ли радва, че е намерил разумни същества тук.
Не бил радостен. Не си струвало да бие толкова път за да открие само 12 разумни същества. Планетата не ставала за нищо. Прекалено близо била до централната гореща звезда. Според тяхната теория за еволюцията на разума, основния двигател не бил естествения подбор, а случайни генетични отклонения. Предизвиквали ги космическите лъчения с умерена сила. Само, че в нашият случай били твърде силни и успели да изпържат зараждащият се разумен живот. Освен моят вид, единствените същества с потенциал били делфините и кучетата.
Не съм съгласен напълно с тези твърдения. Братовчедът Йети, вярно, че не говори много и понякога си прави странни шеги, но си е напълно наред. С него цифрата се увеличава на 13. Очевидно дебелата черепна кутия ни е предпазила от вредните лъчения. Повечето кучета, според мен също влизат в категорията на разумните същества.
За делфините не мога да кажа нищо. Мразя водата, но най-вероятно тя е спасила мозъчните им клетки.
Тъкмо щях да му кажа, че не е прав и той взе, че почервеня. Не само лицето, както при хората, а целият. Получил бил съобщение, че наказанието му било изтекло. Можел вече да се връща в къщи.
Взе ми имейла и обеща, че ще ми изпрати копие на доклада, когато го напише. Не каза как ще го направи, а и нямах време да го попитам. Изчезна сякаш никога не е бил пред мен. Даже не се сбогува. Да не споменавам, че и името си не спомена. Невъзпитан тип! Не ми хареса!

Нета се появи и довърших имейла, а после станах да се разтъпча. Зачудих се дали това въобще се е случило. Скуката е лошо нещо. Когато по цял ден, няма с кого две свестни приказки да размениш, започват да ти се привиждат зелени човечета.
Реших да взема мерки. На първо време започвам да водя дневник. Ще притъпи скуката, а пък и ако не съм сигурен за нещо от предишният ден, мога да погледна и да си припомня.
Как ли не съм се сетил за това по-рано?

-