Алиса в Страната на Прозорците

Алиса скучаеше.
Скучаеше повече от час, а напоследък често и се случваше. Гледаше стената с пъстри тапети и снимките, запазили като живи спомените. Това е Хъмпти- Дъмпти. Това до него са Туидълдий и Туидълдум. След тях сякаш всеки момент ще излязат от снимките бяха Бялата и Черната царица.
Само, че спомените и вече не бяха така интересни. Тези бяха от времето, когато беше дете, а вчера навърши 14 години. Вече е голяма.
Загледа се пак в стената, а котето се опита да се погали в нея, но получи ритник и се скри под леглото. В следващият миг, я обзе угризение и го сграбчви в прегръдките си. Обсипа го с целувки, но то е сърдито. Одраска я и пак се скри под леглото.
Алиса погледна одрасканата си ръка, но чертите от ноктите почти не се забелязваха и се успокои.
За миг се заслуша в шумът зад стената. Възрастните пак се карат.
-Не може така! Само аз ли ще отговарям за всичко в тази къща!?! – боботи басовият глас.
-Не може така! Само аз ли ще върша цялата работа в тази къща?!? – приглася му сопраното.
Алиса е свикнала. Карат се от както се помни и винаги я забравят. Вече и тя не им обръща внимание.

Приближи се до огледалото и се огледа. Красива е. Завърта се на пръсти и протегна ръка да докосне отражението си, но бързо я отдръпна. Може пак да мине през огледалото и да попадне в Огледалният свят, но не иска.
Когото се върна от там, искаше да разкаже на родителите си, но те решиха, че това са глупости.
-От скуката е!-решиха единодушно. Нямаха време да я изслушат, но пък и подариха Прозорецът.
Прозорецът към Света. Как можа да го забрави днес? Втурна се към него и той оживя. Засия и в него се показа един прекрасен свят. Отваряха се прозорец след прозорец и всеки водеше към нов свят. Имаше светове с картинки. Картинки за деца, картинки за деца и възрастни, картинки само за възрастни.
Имаше светове с приказки. Приказки за деца, приказки за деца и възрастни, приказки само за възрастни.
Там я чакаха много приятели. Навсякъде, всеки беше приятел. Така и казваха и я викаха при тях.

Алиса огледа стаята си, но погледът и не се спря на нищо. Заслуша се за миг в караницата зад стената, а после затвори очи и прекрачи през вълшебния Прозорец.
Котето излезе изпод леглото, огледа се учудено, а след това се погали само в краката на масата и се разположи пред Прозореца. Протегна лапичка към него, но нещо го уплаши и то отново се скри под леглото.

Родителите и разбраха, че я няма чак след седмица. Видяха, че храната за котето не е пипната. Втурнаха се към стаята и отвориха вратата.
-Не може така! Само аз ли ще отговарям за всичко в тази къща!?! – избоботи басовият глас и напълни паничките на котето с храна и вода.
-Не може така! Само аз ли ще върша цялата работа в тази къща?!? – припя сопраното и затвори вълшебният Прозорец.

-

Вчера видях Алиса. Отварях поредният прозорец, когато тя изскочи от него. Беше извърнала глава назад и изглеждаше уплашена. Докато я попитам какво става, тя скочи в друг прозорец и изчезна. Прозорецът се затвори след тях и я изгубих. Търсих дълго, но не я намерих. Знам, че тя е някъде там в Страната на Прозорците, но дали ще успее да се върне някога и да разкаже? Ще има ли кой да я изслуша?