Преди две седмици, поех щафетата на поредната блог-игра и писах за седем неща, които ме описват, като личност. Според мен естествено:).
Миналата седмица, обаче получих пак щафетата с нови две покани. Първата от Петя – Размисли и рими в проза, а след това от Innocence - По следите на вятъра. Пропуснали бяха постинга ми „Седем”, а колелото на играта се беше завъртяло и стигнало отново до мен въпреки, че не предадох щафетата. Прочетох доста постинги по темата и мисля, че беше полезно, защото така разбираме повече за хората, чиито блогове посещаваме.
Този постинг не е продължение на темата. Когато получих двете покани, се замислих за едно друго описание, което всеки трябва да има. За нещата, които не харесва в себе си. Досега не съм правил такъв списък. Знам си повечето недостатъци достатъчно добре, а тези, които съм пропуснал винаги ще се намери някой да ми ги посочи. Когато бях дете, четох някъде, че написването на такъв списък с недостатъците ни и план за тяхното отстраняване е полезен. Не съм го правил тогава, но защо пък да не направя поне първата част днес. Знам си повече от седем недостатъка, но ще гледам да се огранича до тази бройка. Нека все пак започна, преди да съм се разколебал.
На първо място и мисля, че това е в основата на всичко друго е това, че съм мързелив. Девизът: „ По е лесно да накараш друг да свърши работата, отколкото ти сам да я свършиш” ми е любим. Неприятното идва от това, че на практика трудно го постигам. Обикновено се налага да върша и работата на други, което пък остава мързелът ми само в сферата на нещата, които са полезни за мен. Често те остават недовършени.
Непостоянството е друго мое лошо качество. Дали от скука или нещо друго се хвърлям във всяка ново начинание с голяма енергия, но скоро ми омръзва и тръгвам да търся друго предизвикателство. Не е приятно. Нещата лесно ми се удават и може би затова не ги ценя. Знам и мога добре много неща, но нищо не изпипвам докрай, в нито една дейност не съм над средното ниво.
Определено не съм организиран човек. Обичам реда и често правя планове, но не ги изпълнявам. Захващам се с куп задачи наведнъж и създавам по-голяма бъркотия, отколкото ако нямах планове. Винаги имам излишно време, но и никога не ми достига. Парадокс е, но така е на практика.
Не съм човек на действието. Опитвам се да обмислям всяка своя постъпка, да преценявам плюсовете и минусите, но когато се стигне до действието, не изпълнявам това, което съм решил предварително. Отлагам до безкрайност, а след това действам импулсивно и често правя точно обратното на това, което съм решил.
Не обичам да пътувам. Гледам да избягвам по всякакви начини дори пътуването на къси разстояния. Странното е, че когато все пак тръгна на път се чувствам добре и ми е приятно. Обаче моментите преди да тръгна изживявам като кошмар.
Не обичам големите компании и събирания. Не се чувствам зле там, но съберат ли се наоколо повече хора, усещам как се дистанцирам и все едно започвам да наблюдавам ситуацията от някъде встрани. Когато компанията е малка , участвам в разговорите и чувството е друго. Ако хората са повече от десетина и се наложи да кажа нещо, често не знам какво да кажа и предпочитам да мълча.
Ето, че станаха шест. Седмото ще го оставя за някой друг път, както и планът за действие. Нали започнах с това, че съм мързелив:).
Пък и не обичам да се критикувам сам:).
-
Някой бе казал: "Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо" :). Кой може да отсъди кое е недостатък и кое достатък?!
ОтговорИзтриванеВсяко "качество" е свързано с определено време, общество, морал, традиции. Качествата и недостатъците могат да бъдат определени само в сравнение с някой друг.
Кой е еталонът :)
Да застанеш пред огледалото и да се погледнеш от обратната му страна е достойно, но да не забравяме, че огледалото има свойството да изкривява. Недостатъците при едни могат да се преврърнат в качества при други. Ние сме изтъкани и от двете. В края, плюса и минуса правят баланса. Важното според мен, е дали и доколко умеем да ги контролираме, така че минуса, а понякога и дори плюса да не пречи на другите и най вече на нас. Средната точка е както винаги освобождение.
ОтговорИзтриванеХубаво е, когато сме наясно със себе си:))
Еталон си има, и ни е завещал да се стремим към святост и съвършенство - неща, които ако и да не са напълно постижими, не означава, че са безсмислени - именно в опита да ги достигнеш ставаш по-добър в много отношения :)
ОтговорИзтриванеВладо, не беше честно - изброи шестте, а седмото така и не написа... списъкът не е пълен ;))) Pискуваш да те обвинят, че не играеш по правилата :D
Мразя публичната самокритика. Мързелът и зарязаните проекти да ги класираш като беля е предубеденост . Подтика да спестяваш време и труд е основата на повечето полезни технологии на 21 век.Умението да използваш първоначалния ентусиязъм пренебрегваики дребните подробности където можеш е единствения начин да завършиш успешно проект. Шлайфането още от началото лесно трови всякакво желание, а отказа от това да вършиш много неща едновременно е необходим за всичко ново и неотработено от практиката. Технологично мозъка не може да следи повече от девет процеса наведнъж в най-добрия случай след това минава на допускания.
ОтговорИзтриванеТака или иначе проблемите се решават един по един.
Един полезен принцип който запазва вярната оценка е:
" Прави каквото можеш, където си, със средствата които разполагаш"
Останалото е загубен ресурс ;)
Мързеливите хора винаги намират по-добрия начин, това го знам...по себе си :-))
ОтговорИзтриванеИ аз съм любопитна за последното, освен ако не беше, че не обичаш да се критикуваш сам ;-)..
Това, че не обичаш да пътуваш наистина е лоша черта! Изпускаш! Поработи по въпроса. :)
ОтговорИзтриванеПоследното наистина е,че не обичам да се критикувам сам. kalbotobg е прав. Постинга не беше добра идея, но вече съм го качил и няма да го трия.
ОтговорИзтриванеВладо,прочетох и първия и втория ти постинг по тази тема,ами аз не знам някой да е съвършен,хич да не ти пука,важното е да си практичен и рационален....аз пък обичам хаоса и винаги върша няколко неща наведнъж, а като ми предстои пътуване винаги се приготвям в последния момент,дори преди години изпуснах самолета за Прага,точно по тази причина че се размотавам много...
ОтговорИзтриванеАу, и аз много обичам да ме мързи!!! Само че рядко ме спохожда това щастие.
ОтговорИзтриване