Дневникът на Голямата Стъпка (4)

Сбогуване

От два дни не съм излизал от пещерата. Свил съм се в най-далечния и ъгъл. Запушил съм ушите си с длани, а солена пот се стича по бузите ми.
Не е от жегата. Тя не ми пречи. Зимата е по-хубава, но и лятото си има предимства. Дядо ми казваше...
Дядо ми казваше много неща. Имаше готово мнение за всичко и понеже аз бях единственият му слушател, ме заливаше с истории от сутрин до вечер. Оплакваше се от всичко. Зимата от студа, а лятото от жегата. Когато валеше, се оплакваше от ревматизма, а при сухо време от обезводняване. Все даваше за пример някогашните времена. Светът вървял към лошо. С тези жеги и студове, с тази суша и потопи. Накрая започваше да говори за детството си. Тогава всичко било по-истинско. Температурите през зимата били около минус петдесет градуса, а през лятото плюс петдесет, но времето било приятно и не ги усещали. Като започвало да вали не спирало с месеци, а сушата държала по цели три години, но пък това си било нормално. Днес всичко било сбъркано.

Разсейвам се за миг и отмествам длани от ушите си. Воят на резачките ме зашлевява, удря се в стените на пещерата и пронизва мозъкът ми.
От този вой се крия. Не е от времето. От два дни секат моята гора. Режат наред и след секачите остават само грозни дънери. Местните говорят, че некой си Царо си бил взел гората. Негова си била. Дошъл от другият край на Земята с една торба с чудеса. От торбата извадил и нотариални актове за тази гора. Била на дядо му и той му я оставил.
Освен нотариални актове от торбата извадил и трима свидетели. Двама на по 99 години и един на 18 години. Аз от 200 години живея в тази гора, но не си спомням някога да е била на някой, но може пък да се лъжа.
Проверих в нета, кой е този Царо. Оказа се възрастен човек с голямо семейство. Сигурно доста се притеснява, какво ще им остави в наследство.
Дядо ми не се притесняваше. Показваше напред и казваше:
-Всичко, което виждаш е твое. Радвай му се и го пази!
Радвах му се, но не го опазих. Миналата година оголиха северният склон на планината. Отивах там всяко лято, за да се спася от горещините. Прекрасно място беше, но и за там някой бил извадил нотариален акт. Какво да правя? Хората се грижат за наследниците си, а аз добре, че нямам такива. Какво бих им оставил? Голи баири има навсякъде, но пък в пустиня никой не иска да стои.

Пак се заплеснах и воят на резачките ме подлуди. Жегата е свила сърцето ми на топка, а солена пот тече по бузите ми.
Всъщност кого лъжа? Не е от жегата! Бесен съм, а не мога да направя нищо.
Остава едно. Махам се. Заминавам на север. Дядо ми казваше, че там снегът стои през цялата година. Хората не стъпват там и няма жега. Дано горите още са запазени и успея да си намеря нова гора. Няма да е като тази. Тази е специална и ще я помня винаги.
Тръгвам. Няма да се връщам повече тук. Не искам повече жега!

Сбогом дневниче! Ще те скрия там, където срещнах Зеленото човече. Ако някой ден се върне тук ще го намери. Смеех му се, но се оказа право.
На тази планета разумен живот, дори да се зароди, не може да оцелее!

...........