Човекът - Слънце

„Държавата- това съм аз!”
Думите се на Луи XIV, крал на Франция в едни много далечни времена. Кралят Слънце- абсолютен монарх, който в хрониките на придворните ласкатели е описан, като изключителен човек. Ласкателите са го описали, като мъдър, красив, справедлив и епитетите по-нататък нямат край. Въпреки жестоките времена, когато критиката на владетелите не е била на мода и критикуващите са рискували да загубят, не само езикът си, но и главата заедно с него, до наши дни са достигнали и други свидетелства.
Кралят Слънце, определено не е бил толкова мъдър, красотата му е била видима само за ласкателите, а справедливостта му, дори за онези времена е била спорна. Лично аз не съм сигурен, дали и абсолютната му власт е била толкова безспорна. Не в смисъл, че думите му не са били закон, или дори повече от закон. Доколкото познавам историята , голяма част от решенията на такива хора „Слънца”, са повлияни от съветници, които остават в сянка. Не се знае и колко от решенията и делата на Кралят Слънце са подшушнати, или от някоя жена (cherche la femme, като е казвал Бонапарт), или от някой ласкател, гъделичкаш самолюбието на владетеля.

Историята казва...
Историята е странно нещо. Когато четеш историческите описания на минали събития, оставаш с впечатлението, че в определена епоха са живели твърде малко хора. Може би са били повече, но ако е било така, не са оставили следи, според учебниците по история. Всичко в дадена епоха е направено от не повече от сто човека. Те са правили законите на обществото, те са водили войни, те са обичали и мразили. Те са причината за всичко хубаво и лошо и слънцето в описаните години е изгрявало единствено за да огрява тяхното величие.
Те са единствените живи същества на Планетата. Те – хората Слънца. Знаели са всичко, можели са всичко и ако понякога все пак не са успявали да „ огреят” навсякъде, причината е била свръхестествена.
Днес също, ако се зачетеш в написаното от съвременниците ни, Земята се върти единствено благодарение на днешните хора- Слънца. Знаем ги по име и физиономия, ежедневно слушаме и четем за делата им, понякога ги виждаме и на живо, дори се докосваме до тях, но не ги познаваме.
Кои са те всъщност? Какви хора са?
Въпроси без отговор, защото те са различни. Дори най- необузданото въображение не може да намери прилики между Хитлер и Сталин от едната страна и Ганди, Мартин Лутър Кинг и майка Тереза от другата.
Различни са - едни горят от амбиция и се стремят към върха на всяка цена. Не се страхуват от враговете, които хората-Слънца винаги имат. Популярността за тях не е бреме, а удоволствие.
Други пък се чувстват неуютно под блясъкът на прожекторите. Там са ги поставили хората, които са видели в тях олицетворение на идеите, в които вярват.
Различни са хората- Слънца, но днес не пиша за тях. От детските си години, не съм възприемал безкритично, нито една историческа или съвременна личност. Колкото и да се взирам, виждам само обикновени смъртни човешки същества. Не ме заслепява ярката им „светлина”. Има я, но тя идва не от тях, а някъде отзад и встрани, където има много обикновени хора, които са основната причина за блясъка.
Те също са различни. Някои от тях виждат в хората- Слънце, символа на нещата, в които вярват. Биха се хвърлили в огъня за да защитят това, в които вярват. Други просто се носят по течението и дори не са замислят. Трети се прилепят плътно до хората- Слънце с надежда светлината на прожекторите да попадне и върху тях.
В сянката зад хората-Слънца има и една друга групичка. Приличат ми на паяци, които тъкат неуморно мрежата си и дърпат конците. Те мразят светлината. Никога не се показват на светлото. Харесва им тъмнината и се опиват от скритата си власт. Зависят от човека- Слънце, но биха го унищожили, ако се почувстват застрашени. Изглеждат безобидни и често са полезни, но са ми неприятни.

Та за тях пиша днес. За хората-Сянка. За тези, които историята не пише, или го прави рядко. Те са там, в сянката и плетат неуморно. Когато се взирам в хората-Слънца, търся тях. Понякога ги виждам, но по-често забелязвам само следите им.
Тънки паяжини, които са невидими на светло.

-