Бъдещето

Вървя по алеята и вдигам поглед за миг нагоре, където дърветата са преплели клони в зелена плетеница. Слънчеви лъчи проблясват между листата, но още топлината им е приятна. Сутрин е. Загледан нагоре, усещам как се спъвам и в следващият миг асфалтът ухапва дланите ми.
Ставам изтупвам праха и се оглеждам, но за радост никой не ме е видял. Поглеждам ожулените си длани, но мисълта ми не е в тях. Вече съм забравил болката и мислите ми потеглят напред. Напред към бъдещето.
Бъдещето- една дума с много неизвестни. Живея днес, а мислите ми са в бъдещето. Не в светлото бъдеще, което ни обещаваха преди години и не в мрачното бъдеще на Земята, предричано от учени и пророци. Мислите ми са в моето бъдеще. То не е далеч във времето. Бъдещето за мен е утре, след седмица и месец. Дори след година, но не повече. Нататък не е бъдещето, а една завеса от мъгла.
Едни казват, че човек сам кове бъдещето си. Други твърдят, че бъдещето е написана книга. Истината е някъде по средата. Убедил съм се, че от действията ми зависи само това краткосрочно бъдеще. Колкото по-отдалечено във времето е едно събитие, толкова по-малко зависи от мен. Знам, че понякога моите усилия не са достатъчни за да променя дори и утрешният ден. Случва се. Затова и не правя дългосрочни планове. Мисля за утре, за след седмица или за след месец.
Живеем в общество и за добро или за лошо, зависим от него. Всички в това общество мислят за своето бъдеще. Правят планове, имат надежди, опитват се да го променят спрямо собствените си идеи. Ние сме само малко частица от това общество. Течението ни носи, накъдето вървят повечето хора. Там някъде е бъдещето. Можем да плуваме срещу течението. Можем да се хванем за нещо ценно за нас и да останем на място. Можем да го направим, но за ден, седмица или месец. След това течението си понася към бъдещето пълно с неизвестни.
Само, че това вече не е моето бъдеще. Това е една пелена, в която не виждам. Това е някъде надалеч. Моето бъдеще е утре. Ден след ден вървя към него.
Често чувам някой да казва:
-Не ме интересува утре! Аз живея днес!
И аз живея днес, но мисля за утре. „Днес” вече е дошло. Добро или лошо ще мине. Не можем да го променим. Можели сме да го направим вчера. Днес подготвяме утрешният ден.
Ден след ден.
Някой може да попита, като мисля за бъдещето, какво искам да видя там?
Отговорът е кратък: Спокойни дни за близките ми и мен самият. Дни, в които можем да забравим, че останалият свят съществува. Това искам за утре, другата седмица и месец.
Звучи егоистично, но мисля, че много хора не искат повече. За това са готови да плуват срещу течението. За да го имат утре, другата седмица и месец.
Това е бъдещето. Нататък е една стена от мъгла.
Странно е, че често не се получава. Течението , което ни носи е прекалено силно. Не знам точно накъде ни носи. Не виждам в далечината, но посоката е грешна.
Дали пък не бъркам? Дали достатъчно хора искат същото, както мен? Дали се опитват да плуват срещу течението, или пък просто се носят по него?
Отново не знам отговорът. Скрит е някъде в другите хора, около мен. Скрит е зад някаква стена от мъгла. Понякога ми се струва, че успявам да видя нещо, но винаги установявам, че бъркам. Колкото по-напред във времето се опитвам да погледна, толкова по-гъста е мъглата.

-