Дневникът на Голямата Стъпка - 2

Сигналът

Днес беше интересен ден. Сутринта започна скучно, но после нещата се развиха в друга посока. Преди няколко дни, нашарих със следи, около близкото село и резултатът не закъсня. Днес цяла ловна дружинка ми дойде на гости.
Чух ги още, когато се изтърсиха в селото. Сякаш бяха тръгнали на сватба, а не на лов. Малко се разочаровах, защото по виковете разбрах, че са взели следите за мечи. Даже един „ познавач” след като си заби носа в калната земя заяви, че със сигурност това било стръвница.
Качиха се по склона с джипа и успяха да подплашат, не само горските обитатели, но и стадото овце, излизащи на паша. Само, че вместо да тръгнат по следите ми и да си поиграем на криеница, разтвориха раниците, извадиха пиене и мезета и след два часа, вече се разпяха. Кучетата се измъкнаха предпазливо и ми дойдоха на гости. Свестни животинчета са те. Не могат да говорят, но всичко разбират.
Включих лаптопа, да прегледаме новините, но вкусовете ни се разминаваха. Уж са умни животинки, а единственото, от което се интересуваха бяха рекламите за кучешки храни. Реших да си проверя пощата и ето ти изненада. Имах имейл от Зеленото човече.
Успяло да пристигне на родната си планета. Как го е направило за една седмица не казва. Много потайни се тези извънземни.
Новината е, че всъщност наказанието му не било изтекло, а на планетата бил извършен преврат и сега главен там бил един негов братовчед. Не бил особено умен, но пък имал късмет. Преди една година уловил извънземен сигнал. Идвал от Земята и първоначално помислил, че е отражение от някакъв природен катаклизъм. За негова изненада, всички на планетата се влюбили в сигнала. Слушали го по цял ден и не искали да правят нищо друго. Братовчедът на Зеленото човече бил учуден от тази реакция, но когато го качили на една маса и го обявили за Велик първооткривател, не се дърпал много. От масата до управлението на планетата имало само една стъпка и той я направил.
Към писмото имаше линк със сигнала. Кликнах върху него и се вцепених. Няколко минути не можах да се свестя и разбрах защо първоначално са го взели за шум от природен катаклизъм.
Само не разбрах, как един звуков сигнал е изминал разстояние от 200 светлинни години, само за 20 години, но това ще си остане поредната загадка на природата.
Когато се светих усетих, че съм загазил. Ловната дружинка сигурно привлечена от сигнала беше около мен. Кълчеха се странно и издаваха нечленоразделни звуци. За мой късмет бяха толкова пияни, че ме взеха за един от тях. Прегръщаха ме и ми обясняваха, колко ме уважават. За малко да се издам, защото категорично отказах да пия, но силите им бяха на привършване и след няколко минути се натъркаляха по земята и заспаха.
Аз съм добро същество и не можех да ги оставя така. Натоварих ги на джипа, заедно с багажа им. Кучетата, обаче не пожелаха да се качат. Твърдяха, че не било законно да се шофира в нетрезво състояние. Това, че бях сложил коланите на всички не можа да ги убеди.
Докато спорехме, чух трясък зад гърба си. Колата беше потеглила сама, и се търкаляше по-склона към селото.
Не дочаках края на историята, а се прибрах в пещерата си. Записах всичко в дневника и след малко отивам да гледам National Geographic. Има някакво филмче, в което се твърди, че съм съществувал. Обичам научната фантастика!

P.S. За малко да забравя! Ето картина от планетата на Зеленото човече след получаване на сигнала. Какво ли още ги чака?