Земя!

Преди много години, някъде много далеч от тук имало едно царство.
Не било нито много голямо, нито много малко. Едно такова съвсем обикновено царство. Нямало нищо забележително в него и другите царства рядко му обръщали внимание.
Имало само една особеност. В това царство нищо не било, както трябва. Нито законите били нормални, нито данъците били поносими, нито управлението било като хората, нито даже царят бил цар, като другите. Нищо не било наред.
На всичко отгоре всеки се занимавал с нещата, от които не разбирал. Всеки предпочитал да дава съвети на другите, вместо да свърши своята работа. Нищо чудно, че и царството вървяло към затваряне. Царството си имало име, но никой не го помнел. Отдавна всички вече го наричали Обърканото царство.
Един ден двама приятели решили да напуснат царството и да потърсят други земи, където да си направят свое царство. Щели да го направят така, като трябвало и да си живеят в него щастливо до края на дните си.
Решили и го направили. Стегнали един прогнил кораб, запасили се с продукти, но преди да тръгнат се разчуло и станала една...
Стекли се хора отвсякъде и искали да тръгнат с тях. То и без това им трябвал екипаж за кораба, та направили двамата приятели една подборка.
Първо теглили чоп и на единият се паднало да е капитан. Другият, естествено заел мястото на първо помощник. Един философ, търсещ доброто у хората, сложили за корабен свещеник. Един художник, рисуващ абстрактни картини, назначили за кормчия. Харесали един поет пишещ за любовта, за готвач на кораба, а след това качили колкото хора успели да съберат. Мястото не стигнало и закачили две лодки на буксир, но и това не било достатъчно. Затова хлапакът изпълняваш длъжността на юнгата качили в коша, високо над платната. Трябвало да следи и да сигнализира, ако види земя на хоризонта.
Забавили се малко, но все пак една сутрин вдигнали котвата и отплавали. На тръгване погледнали назад и гледката на покритите с мъгла брегове не предизвикала никакви чувства у тях.

Скоро бреговете се скрили зад хоризонта и около тях останала само вода. Времето било хубаво, а настроението приятно. Имали и доста теми за разговори, но основната била, как ще изградят своето ново царство. Следвали идея, след идея, всяка по-добра от предишната. Обмисляли всяка подробност в детайли.
Толкова се били задълбочили в обсъжданията, че дори не забелязали, кога загубили двете лодки, теглени на буксир.

Вече втора седмица плавали, а на хоризонта не се виждала земя. Започнало да им омръзва, а и се получили някои разминавания в мненията. Започнали да спорят и да се карат. Помощник, капитанът организирал бунт и пратил капитана в трюма. Художникът-кормчия зарязал кормилото и започнал да рисува планински пейзажи. Поетът- готвач се пропил и вместо стихове, минал на проза и организирал издаването на вестник, чийто единствен читател бил самият той. Философът- свещеник основал цели три секти и започнал всеки ден да предрича краят на света.
Всеки се занимавал с нещата, от които не разбирал. Всеки предпочитал да дава съвети на другите, вместо да свърши своята работа. Загубили и компаса и дори не знаели накъде плават.
Една нощ старият капитан се измъкнал от трюма и на свой ред организирал бунт. Върнал си капитанското място, но нещата не се променили. Нищо не било наред на кораба. Караниците били постоянни и всеки бил срещу всеки.

И тогава някъде отвисоко се чул вик:
-Земя! -бил малкият юнга, когото били забравили. Само той бил останал на поста си.
Втурнали се всички към перилата и видели в далечината жадуваната нова земя. Слънцето огрявало бреговете и и гледката била красива.
В един единствен миг всичко се променило. Спомнили си старите мечти и планове. Това било търсената земя. Тук щели да построят новото царство, където всичко щяло да бъде идеално. Вкопчени в перилата с нетърпение, очаквали да слязат на брега.
Земята бавно се приближавала и очите им започнали да различават подробностите. Видяло им се странно, но някои детайли били познати отнякъде. Колкото повече се приближавали, толкова гледката ставала по-позната. Накрая разбрали, че земята пред тях била на същата, която напуснали. Объркали се малко, но странно защо не се чувствали объркани. Знаели какво да направят и можели да го направят навсякъде. Защо не и в Обърканото царство.

Преди много години, някъде много далеч от тук имало едно царство.
Не било нито много голямо, нито много малко. Едно такова съвсем обикновено царство. Нямало нищо забележително в него и другите царства рядко му обръщали внимание.